Нека, когато днес очите си отвориш,

сърцето ти с благодарност към Бог пак да заговори,

с признателност за вярата, с която е дарено

и за това, че с напътствие е благословено.

Нека с всеки удар то Създателя да възхвалява

с молитва, която жаждата на устните утолява,

с безмълвни думи, от сълзите твои приютени,

които с искрен зов „Господи, прости ми!” падат устремени.

 
Нека, когато вечер мрак обгърне всичко,

сърцето твое все така да свети. И, макар да е самичко,

неуморимо то „Боже, Боже” да бие нощ и ден…

И се надявам, малко място в него да пазиш винаги за мен…