През 1935 година в Ню Йорк съдили жена за кражба на хляб. Съдия бил Фиорело Лагуардия. На подсъдимата скамейка се оказала възрастна жена.

- Дъщеря ми е болна, а мъжът ѝ я изостави. Двете ми внучета гладуват, откраднах хляб, за да ги нахраня… - опитала да се защити жената.

- Тя трябва да бъде наказана, господин съдия. Кражбата не трябва да бъде оправдавана в никакъв случай! - потвърдил иска си собственика на магазина.

- Да, законът трябва да се спазва! Глобявам подсъдимата с 10 долара или 10 денонощия арест. 10-те долара трябва да бъдат платени в касата на съда, след заседанието! - отсъдил съдията и продължил: - Освен това, глобявам всички присъстващи в залата по 1 долар, в това число глобявам и себе си, за това, че живеем в град, където сме допуснали възрастна жена да е принудена да краде, за да нахрани своите внуци. Съдебният пристав да събере глобите незабавно и да предаде парите на подсъдимата…

Всички в залата дали повече от долар за жената, включително и собственика на магазина, от който жената откраднала хляба. 

Ето, в това се крие разликата между СЪЧУВСТВИЕТО и СЪСТРАДАНИЕТО. 
Съчувствието вижда бедата и изказва съжаление, а състраданието вижда бедата и казва: "Аз ще помогна!"

Прекрасно е, че на Земята има и Хора...
Поздрави за хубавото споделяне, Ахмед!

Когато се мисли справедливо, то нещата се случват много по-лесно и имат добър край.
Благодаря! Приятна вечер!

Почитания !!!

Много добре е обяснена разликата между съчувствие и състрадание.
Прекрасен разказ.

Бъди жив и здрав!

Приятна седмица :)

Такава е Великата Истина в сърцето на Живота!
Чест и почитания за публикацията на това чудесно послание към всички нас, Икар!