Постинг
09.12.2013 11:56 -
Свети пророк Илия
Свети пророк Илия
Историята на св. Илия в Стария Завет
Илия - (евр. , гр.. ᾿Ηλιού, ᾿Ηλίας ), един от старозаветните пророци( 20 юли).
Името – Илия, се превежда като „Бог, мой Господ”, което изразява основния смисъл на служението на св.Илия (ср. 3 Цар. 18:36), ревностно борещ се за поклонението към единния Бог и със своите дела свидетелствал за неговото могъщество. Илия бил родом от гр.Тесфия, Галатия („Тесвитянин от жителите Галаадски”-3 Цар.17:1), е носил вълнена дреха с кожен пояс.(4 Цар. 1:8). Неговото пророческо служение е протекло в Израилското царство по време на управлението на цар Ахав (874-853) и Охозия (853-852), принадлежащи към династията на Омрите, в период, когато в Северното царство широко се е разпространил култа към Ваал.
Илия е бил призован към пророческо служение, след като израилския цар Ахав, сключил брак с дъщерята на царя на Сидон - Иезавел. Бракът имал политическа цел - усилването на Израил в конфронтацията си със Сирия (3 Цар. 16:32-33). В това време Ахав „започнал да служи на Ваала”(3 Цар.16:29-31) и построил храм в столицата на Израелското царство - Самария (3 Цар.16:32-33), за да направи този град религиозен център в конкуренция на Йерусалимския. Теофорните имена на синовете на Ахав( Охозия, Иорам) и присъствието на пророци на Яхве в неговия дом, показват, че Ахав още неокончателно се е отказал от истинската вяра. Но въпреки строгия монотеизъм, който изповядвал Илия, с действията си Ахав отстъпил от вярата в единния Бог, за което станала 3-годишна суша.(3 Цар.17:1).
По време на гоненията на царица Иезавел само 1000 божии пророци останали живи. И скривайки се у потока Хорив на изток от р. Йордан, гарван му носил храна. Когато водата в потока съвсем пресъхнала, по заповед божия той се преселил в финикийския град Серепта (днешен Ес-Царпата, Ливан). Близо до града срещнал вдовица и я помолил да му даде хляб и вода. Тя му отговорила, че в нейния дом е останало съвсем малко брашно и масло, а той и обещал, че брашното и маслото никога няма да свършат, докато той пребивава в нейния дом. Думите на Илия като по чудо се изпълнили. Когато от болест починал синът на вдовицата, Илия се обърнал към Бога с молба да възкреси момчето. Виждайки синът си жив, тя повярвала в това, че пред нея е истинския пророк Божий (3 Цар.17:24).
След три-годишната суша, когато в Израил не останала вече храна за добитъка, Бог призовал Илия на среща с цар Ахав (3 Цар. 18:1). Илия обвинил Ахав в това, че неговото покровителство над култа към Ваал и пренебрегването на единния Бог, са станали причина за сушата. Пророкът предложил да устроят в присъствието на народа на планината Кармил състезание между него и жреците на Ваал, което трябвало да покаже, кой Бог е истински. За това било необходимо да се построят два жертвеника, на които положили дърва и телци, но при условието да не се пали никакъв огън, а да чакат, докато огънят слезе от небесата (3 Цар. 18:21-24).
Жреците на Ваал, измъчвайки се дълго призовавали своя бог, обаче това не довело до никакъв резултат. Илия издигнал жертвеник от 12 камъка, което символизирало единството на 12–те колена на Израил (3 Цар.18:31), положил върху него дърва и разсечения телец и изкопал върху него ров. Възстановяването на жертвеника от Илия на планината Кармил, имало политическо значение:след разрушаването на предишния жертвеник планината не се смятала като територия на Израил, почитаща Бог Яхве. Заради това възстановяването на жертвеника е станало знак за възвръщането на изгубения (политически и религиозен) контрол над тази местност.
Илия помолил да полеят жертвеника с много вода. Обърнал се с молитва към Бога, и от небесата слязъл огън, който унищожил не само жертвения телец, но и камъните на жертвеника и ямата с водата (3 Цар. 18:36-38). Виждайки това, народът признал Яхве, като истински Бог. По призива на Илия, всички намиращи се там жреци на Ваал, били избити при потока Кисон (3 Цар.18:39-40). След като не паднал никакъв дъжд, както пророка предрекъл, той тичал пред колесницата на царя по целия път до Израеел. (3 Цар 18:41-46).
Спасявайки се от гнева на царица Иезавел, заради убийството на служителите на Ваал(3 Цар 19:1-2 ), Илия отишъл в гр. Вирсавия, а след това в пустинята, където поискал смъртта си от Бога, но ангел му донесъл храна за подкрепа на силите му, необходими за 40-дневния поход към планината Хорив (Синай) (3 Цар 19:3-8). В пещерата намираща се в планината, където на Мойсей били дадени скрижалите на закона, Бог се обърнал към Илия и му се явил след силния вятър, земетресения и огън в „лъх от тих вятър”. Илия застанал пред Бога, неговото лице било покрито от кожух (3 Цар 19:11-13). Бог му наредил да се върне обратно и да направи това, което му казал: „….помажи Азаила за цар на Сирия..”, Ииуя –“..за цар над Израил..”(основателя на новата династия сменила Омридите) и да постави Елисей за пророк вместо себе си (3 Цар 19:15-16). Илия изпълнил всички заповеди на Бога и идвайки в Израил, повикал Елисей за свой ученик, хвърляйки му своята връхна дреха (3 Цар. 19:19-21)
Илия предрекъл гибелта на цар Ахав и края на династията му, заради извършеното от него беззаконие свързано с Навутей, който не се съгласил да продаде лозето си, което се намирало в съседство със земята на цар Ахав (3 Цар.21:1-3). С подстрекателството на Иезавел, след лъжливо обвинение в богохулство, Навутей бил убит до смърт с камъни и Ахав встъпил във владение на земята на убития (3 Цар.21:4-16). Илия срещнал Ахав в лозето и му предсказал неговата гибел и на семейството му. Но доколкото Ахав се разкаял за постъпката си, Бог му предвъзвестил, че наказанието за беззаконието му ще се извърши след неговата смърт, а по време на управлението на неговия син.(3 Цар.21:17-29).
Когато синът на Ахав – Охозия. се обърнал по време на болест към Велзевул, Илия трябвало да предаде на пратениците на царя, че ще бъде наказан за постъпката си със смърт (4 Цар.1:2-6). Охозия два пъти изпратил по 50 войника при Илия, по всяка вероятност да го арестуват, но войниците загинали от падналия от небесата огън. На третия път с 50-те войника, Илия отишъл при царя и му предсказал близката кончина, която скоро се и изпълнила (4 Цар.1:9-17).
При завършване на земния си път, Илия се възнесъл на огнена колесница на небето (4 Цар.2:1-11). Заедно с Елисей, преди това, той се отправил към р.Йордан, която преминали след като ударил по водата с кожуха си и реката се разделила на две, правейки им път. На Елисей така, както и на „синовете пророчески” е било известно още по-рано, че Илия ще бъде взет на небето.(4.Цар. 2:3). Той (Елисей) помолил Илия за това, да го последва и у него се удвоил пророческия дар на неговия учител. Илия му обещал това при условие, че той стане свидетел на неговото възнесение. Елисей виждайки, как огнената колесница го взема Илия, взел от земята падналата му дреха и насладил пророческия му дар.(4 Цар. 2:12-15).
Пророчеството на Илия за семейството на Ахав се сбъднало, както и за самия Ахав (3 Цар.22:38) така и за неговата съпруга Иезавел (4 Цар. 9:36-37), и за всичките му деца и родственици (4 Цар.10:17). Иудейския цар Иорам (зет на Ахав) получил впоследствие писмо от Илия, в което пророка предрича неговата гибел и гибелта на цялото му семейство, заради нечестивия му начин на живот.(2 Цар.21:12-19).
Библейска критика
Библейската критика разглежда разказа за Илия, намиращ се в трета и четвърта книга царства, като съединение на различни повествования за пророка в рамките на второзаконническата история, т. е. като сбор от текстове, намиращи се в зависимост от богословието и основната история, изложени в книга Второзаконие. Основния разказ за Илия се явява разказа за сушата и за победата на Илия като пророк Божии над жреците на Ваал, този разказ са свързани историите за Божието откровение на планината Хорив, за лозето на Навутей и за това, как Бог взема Илия на небесата[1]. Първоначално изведените разкази за Илия, около VIII в. пр. Хр. (предполага се между 802 г. пр. Хр. и 722 г. пр. Хр.), след което са били редактирани в контекста на второзаконническата история [2].
Съгласно второзаконническата историография в Израил след смъртта на Мойсей се е съхранила приемствена нишка от пророци, която ги свързва със съдиите и в съответствие с нея, Илия предава пророческия си дар на Елисей [3]. Историите на тези пророци за тясно преплетени в III-та и IV-та книга Царства, където образа на Илия е много сходен с образа на Мойсей, пророкът е такъв безкомпромисен борец за вярата в Единния Бог против разпространилия култ към Ваал, както и Мойсей, Бог се обърнал към Илия на пл. Хорив (ср. Времето, което Илия пътувал към планината Хорив и 40 дневното пребиваване на Мойсей на пл.Хорив (Синай) - Исх. 24:18; Втор. 4:10-15), за да получи откровение от Бога в „полъха на тихия вятър”, както някога Бог се явява на Мойсей на същата планина (ср. Исх.33:18-23). Образите на Мойсей и Илия, великия законодател и пророк, получават нов смисъл в последващата християнска и юдейска литература.
В периода след плен
С Илия започват да се свързват есхатологически очаквания. В книгата на прор. Малахия 4:5-6; Мт. 3:23-24 се говори за това, че преди настъпването на Деня Господен, т. е. в края на света, Бог ще изпрати Илия, за да обърне „сърцата на бащите към децата и на децата към бащите”. В книга Премъдрост на Иисуса син Сирахов (48:1-11) има химн посветен на Илия, в който е казано, че Илия се издигнал „като огън” и думите му горели „като светилник” - образи, основаващи се на текста от Мал.4:1; Мт 3:19, където Денят Господен е предсътавен като „гореща пещ”. Авторът на книгата повтаря пророчеството на Малахия за завръщането на Илия в края на дните (Сир.48:10) и утвърждава, че ще са благословени всички, които видят пророка (Сир. 48:11). Задачата на Илия е да събере заедно всички колена на Израил (Сир.48:10) и се свързва с образа на Месията от края на вековете (Ис 49:6). Юдеизма след вавилонския плен разказва за това, че земния си път Илия завършва с възнесението си на небето (4 Цар.2:15-18), подчертава отсъствието на гроб на пророка) и се продължава очакването на неговото завръщане в края на света, когато ще подготви живите за Божия Съд и новата ера.
В юдейската междузаветна литература
Илия е представен като велик пророк на древния Израил, притежаващ знание за небесните тайни. Той нито веднъж не се споменава в съчиненията на Филон Александрийски (единствената препратка към историята на вдовицата от 3 Цар 17:17)[4]. В 1 Мак. 2: 58 Мататий споменава Илия, като този, който като награда за своята „ревност” в службата си към Бога бил „взет дори на небето”. Йосиф Флавий подробно разказва историята на пророка в 8-ма и 9-та книга „Юдейки древности”. Неговото повествование изцяло съвпада със старозаветното, въпреки добавянето на редица малки детайли, за сушата, която е описана в Стария Завет, разказва историка Меандър във връзка с царуването на тирския цар Ифовал, Елисей започнал да пророчества веднага след като взел падналия на земята кожух на Илия, а в езерото, където била омита колесницата на цар Ахав, се къпели блудници. Йосиф Флавий не описва възнесението на Илия на небето, а се ограничава само със споменаването на изчезването на пророка [5], което прави съдбата на Илия подобна на тази на Енох.
В апокрифа „Мъченичеството на Исая” (2,15, чиято пълна версия се е съхранила на етиопски език, първата част основаваща се на еврейския текст от елинистичната епоха), се повтаря епизода с разобличаването на цар Охозия от пророка.
Кратката история на живота на Илия и извършените от него чудеса са указани в 21 глава на „Житието на Пророка” [6]. В него се споменава, че произхода на Илия е „от земята на арабите (т. е. от Набатеите); раждането на Илия е било съпроводено от видение на неговия баща: ангели повили детето с огнени езици и му дали да яде огън (образ, вероятно отнасящ се към Мал 4:1). Оракул му предсказал, че Илия ще стане пророк и съдия над Израил.
Апокалипсисите на пророк Илия
Съхранили са се свидетелства от различни християнски автори, че в първите векове на християнството са съществували съчинения, чието авторство се преписвало на св. прор. Илия. [7] В тези произведения, които разглеждат изследователите като „апокалипсиси”, пророкът става предвестник не само на края на света, но и наидването на Месията (ср .с „Апокалипсис на пророк Илия”).
В равинистическия юдеизъм
Библейския разказ за пророка се допълва с нови детайли. Появяват се нови версии на неговото родословие:той произлязъл от род (коляно) на Гад (Берешит Раба 71) или е бил свещенник [8] и внук на Аарон Финееса.[9] Разказа за извършените от Илия чудеса също съдържат нови сведения. Възвестявайки настъпващия глад като наказание за поклонението към идола на Ваал, Илия получава власт от Бога над дъжда и над росата.[10] Пророкът не чува молбите на израилтяните за страданията им, по време на сушата; Бог изпитващ състрадание към грешниците, поискал да освободи Илия от взетата от него власт.[11] Когато цар Ахав се съгласява да устрои състезание между жредците на Ваал и Илия, то волът (телеца), който трябвало да бъде принесен в жертва на Ваал, се запънал и не тръгнал към жертвеника, а само след уговорката на пророка се „съгласил” да бъде принесен в жертва.[12] Усилията на служителите на Ваал траели толкова дълго, че Илия се принудил да спре хода на слънцето.[13] За себе си пророка говорил, като за предвестник на Месията, когато се молил Богу да запали жертвеника.[14] Възнесението на Илия станало 3 години след срещата му с Бога на пл. Хорив.[15] След възнесението му, за Илия се говори различно, той пребивавал сред ангелите[16], изпълнявайки задължението да записва произхода и деянията на хората по време на техния живот[17], съпровождал душите на умрелите праведници в рая[18], записвал всички извършени бракове в Израил.[19] В появилите се след 300 години апокалиптични мидраши се подчертава ролята на Илия в периода на идването на Месията, редом с Който той ще бъде първосвещенник.[20]
Най-често за разлика от другите пророци в Стария Завет, Илия е представен като съветник и наставник на законоучителите.[21] В талмудическата литература се срещат не малко моменти, в които е изведен израза „танна девей Еляху”. Тези моменти, а също и споменавания във Вавилонския Талмуд станали основа за появата (предполага се в V век,окончателно редактиран през X век.) на 2 книги със споменати във Вавилонския Талмуд имена, които често се обединявали под едно заглавие –„Седер Елияху” или „Танна девей Елияху”. Те съдържат покрай това нормативни положения и притчи така и редица допълнения към историята на Илия. Така, историята на Израил се дели на няколко периода, в последствие наречени ерата на Месията и ерата на храма, т. е. на новата ера. Възкресението на мъртвите било предвъзвестено в историята от способностите, които притежавали Илия, Елисей и Иезекиил.[22] Илия бил длъжен да се завърне в дните на Месията, след което да се появи още веднъж по време на решаващата битка между Гог и Магог.[23]
В множество агадически и легендарни разкази Илия се споменава като покровител на слабите и бедните.[24] Той присъства и в юдейските съчинения в постталмудическия период и се появява в Кабала заедно с Енох (Метатрон) като тълкувател на небесните тайнства. Създадената приблизително в XIII в. в Испания кн. „Зохар” описва общуването на рабби Симеон бен Йохая и неговите ученици с Илия.
Илия в Новия Завет
За значението на Илия в новозаветната епоха свидетелстват 30 алюзии на събития от неговия живот в Новия Завет, които изясняват евангелското повествование за Иисус Христос като за идващия Месия. В Иак. 5:17-18 призива на Илия към Бога за началото и прекратяването на сушата (3 Цар. 17:1) се показва като пример за силата на молитвата. В разказа за сушата във връзка с образа на Илия има препратка към Откр. 11:6. Апостол Павел в Рим.11:2-4 показва разговор на бога с Илия (3 Цар 19:18), в който Бог е говорил на пророка за 7-те хиляди мъже в Израил, не поклонили се на Ваал. Ап.Павел ги нарича „остатък от юдеите, повярвали в Иисус Христос.”
Особено много са преките и скрити алюзии на историята с Илия в Евангелието от Лука.[25] Иисус по време на проповедта в назаретската синагога цитира разказа за възкресението на сина на вдовицата в Серепта Сидонска (Лук. 4:25-26). Отчайвайки се, че жителите на родния му град не го приемат, Христос показва Илия като пример за това, как Бог проявява своята милост не само към избрания народ, но и към обкръжаващите го езичници. Тези думи предизвикват гнева на слушателите. Иисус извършва чудото с възкресението на сина на вдовицата, след което народът го възприема като „велик пророк”, който се издигнал в Израил (Лук. 7:11-17). Чудото извършено от Иисус Христос представлява само по себе си повторение на чудото, което извършва Илия (3 Цар. 17:17-24) и Елисей (4 Цар.4:32-37), а и също Христос постъпва като наследник и продължител на традициите на два велики пророка. Апостолите Иаков и Йоан предложили на Христос да падне огън от небето върху едно от градчета в Самария, което не ги приело, и показва това, че в подобна ситуация, която се случила с Илия (виж.4 Цар 1:9-16), следователно те възприели Христос като новия Илия. Но Спасителя отказал да изпълни тяхната молба казвайки, че това не отговаря на „духа” на неговото земно учение (Лук. 9:52-55). Христос избрал един от учениците, след което този помолил да се прости с близките си, обаче Иисус му забранил, казвайки че за Божието Царство е негоден този, който слага ръка върху ралото, а гледа назад (Лук. 9:61-62). Този епизод напомня за избирането на Елисей от Илия в 3 Цар. 19:19-21, обаче изискването на Иисус се оказва по-жестоко.
С образът на Илия в Новия Завет, обикновено се свързват есхатологически и месиански очаквания.Иисус и неговите ученици в Мк. 9:11-13 и Мат. 17:10-12 свидетелстват за разпространението на тези очаквания (основаващи се на Мал. 4:5) в средите на законоучителите по новозаветно време. Иисус споменал за появата на Илия преди идването на Месията и добавил, че това вече е станало (Марк 9:13), показвайки Йоан Предтеча (Марк.11:14 и 17:12-13). Фарисеите и свещениците попитали Йоан Предтеча ,дали той е Илия, но той винаги им отговарял отрицателно (Иоан 1:21-25). Самият Йоан се обърнал към Иисус с въпроса, той ли е Месията (Мат.11:3 и парл. места). Обаче за Иисус и неговите ученици Йоан Предтеча се явявал завърналия се Илия, който със своята поява свидетелства за началото на новата месианска ера. В Лук 1:17 ангел възвестява на бащата на Йоан Захарий, че неговият син „ще бъде обладан от духа и силата на Илия” и „ще обърне сърцата на бащите към децата“, точен цитат от книга Малахия 4:6.
Не веднъж на Христос са гледали като на Илия. Така,на въпроса, какво мислят за него хората, апостолите отговорили, че някои го считат за Илия (Мат. 16:14; Марк. 6:15; 8:28 и Лук. 9:8-19). Самият Иисус споменава историята за Илия, съобразно със своето служение само след това, като неговата проповед в Назарет не е успяла. Той казвал, че „никой пророк не е приет в отечеството си”, така и Илия не е бил изпратен при нито една вдовица в Израил, а бил изпратен в Серепта Сидонска (Лук. 4:25-26). В Мар. 15:34-36 и Мат. 27:46-49 думите на Христос на кръста (текст от Пс.21:2(МТ. 22:22)) са изтълкувани от присъстващите като призив към Илия, което им дало повод за насмешка.
Илия се явява заедно с Моисей повреме на преображението на Христос на пл.Тавор ( Марк. 9:2-7; Мат. 17:3-5 и Лук. 9:30-31). В новозаветната епоха Старият завет се определял като отражение на „закона и пророците”, като символическо отражение, върху което стъпва Мойсей и Илия, ревностния борец за изпълнение на закона по време на отстъплението на Израил от Единния Бог. Освен това в елинистичния юдаизъм са съществували 2 традиции, свързани с месианската епоха. Според едната, отразена в Стария завет, тази епоха трябва да последва след появата на Мойсей и Илия (ср.: Мал. 4:5-6 за Илия и Втор. 18:15-19 за Мойсей). Представителите на втората традиция, типична за елино-йудейската литература (ср.: 1 Енох 90:31; 3 Езд 6:26 (в западната традиция 4 Езд.), ср. и апокрифното „Откровение на ап. Павел” - Apoc. Paul. 20. 51), са очаквали като предшественици на Месията пророците Илия и Енох. Все пак в евангелския разказ за Иисус Христос като предшественици на Месията се явяват именно пророците Илия и Елисей. Същата традиция може би е намерила отражение в Откр.11:3-6, където говорейки за двамата „свидетели”, които Бог ще изпрати от небесата в последните дни. Така тези „свидетели” останали не наречени, но косвено е указано, че става дума за Илия и Мойсей (някои Св.Отци , впрочем видели тук не Мойсей, а Енох).
В творбите на Светите Отци,
Нито един от старозаветните пророци не се споменава толкова често, както Илия. За основа на раннохристиянската литература служат, както старозаветните разкази за живота на Илия и извършените от него чудеса, тълкувани алегорически и типологически, така и новозаветни текстове. В Стария Завет (Мал. 4) образа на пророка се разглежда в есхатологически контекст, в Новия завет историята на живота му се тълкува като предобраз на събитията свързани със земния живот на Иисус Христос, впоследствие тези традиции са разглеждани от патристическата екзегеза.
Учителите на Църквата нерядко се обръщат към старозаветния разказ за Илия. В „Стромати” св.Климент Александрийски кратко разказва за живота на пророка[26], за пребиваването му в пустинята повреме на сушата.[27] За това, че на Илия е бил даден извор за утоление на жаждата в пустинята, съобщава св. Григорий Богослов.[28] Тертулиан споменава за Илия в домът на вдовицата и за чудото с възкресението на юношата.[29] Св.Ириней Лионски пише за борбата му с жреците на Ваал на пл. Кармил.[30] Св.Кирил Йерусалимски цитира една от известните си беседи[31], епизода с лозаря Навутей, когато Илия застанал против беззаконията, извършени от жената на цар Ахав-Иезавел. Царя, разкайвайки се за извършеното се удостоил с милосърдието божие. За св. Кирил Йерусалимски поведението на Ахав е пример за истинско покаяние.
Свмч. Ириней Лионски[32] пише за божието явяване на пророка на пл. Синай в „повея на тихия вятър”. Той смята, че е дал урок на еврейския народ, възмущавайки се за извършеното беззаконие: пророкът бил длъжен да бъде снизходителен и милосърден към хората (мотив, който също е отразен в талмудическата литература). Свмч. Юстин Философ говори за твърдата позиция на пророка по отношение на израелтяните за тяхното отстъпление от единния Бог. В „Диалога с Трифон Юдеина” свмч. Юстин отбелязва, че в Христа „са намери изпълнение много духове”, които по отделно са били изпращани на пророците през вековете. При това той преписва на Илия „дух на страх”.[33] Свмч. Юстин Философ показва жалбата на пророка към Бога, за това, че в Израил не е останал никой, който да не е изпаднал в идолопоклонство и отговора на Бога да запази седем хиляди мъже (3 Цар 19:18). За свмч. Юстин, както по-рано за ап. Павел, тези думи свидетелстват за това, че в историята на Израил са били периоди, когато народа е отстъпвал от истинското поклонение, но се е съхранила група хора, която не е загубила вяра, и това послужило на свмч. Юстин като предобраз за неговото време, когато само малка част „от евреите повярвала в Иисус Христос като в Син Божий”, а голяма част от народа не го е приела.[34]
Отшелническия живот на Илия, описан в Стария Завет, дава основание за сравняването на пророка с Иисус Христос. Св. Ириней Лионски[35] пише за това, както Мойсей и Илия, така и Иисус пребивавал в пустинята в пост и молитва 40 дни. Често, обаче се появява сравнението между Илия и Йоан Предтеча, въпреки че за последния се говори в Новия Завет.[36]
Живота на пророка се разглежда от Св.Отци като пример за подражание на християните. Блажени Йероним в „Посланието към Павлин”[37] говори за Илия като за «noster princeps» в изпълнение на божиите заповеди. Свмч. Климент Римски в първото си послание към Коринтяни отбелязва, че всеки християнин е длъжен да подражава на живота на Илия.[38] За аскетизма на Илия и особено за оскъдната му трапеза споменава св.Климент Александрийски.[39] Св. Григорий в 21 Слово, посветено на Атанасий, сравнява последния с Илия, който също като християнските отшелници, безкомпромисно се борели за чистотата на вярата.[40] За Тертулиан Илия бил пример за в Древен Израил, пророкът можело да бъде сравняван с мъчениците от първите векове на християнството.[41] Отшелническия живот на Илия (ограниченията му в хранене и облекло, а и също и външния му вид (4 Цар 1:8)), се разглеждат като предобраз на живота на монасите и отшелниците. Авраат Персийски в творбата си «Demonstrationes», посветена на „синовете на завета”, които придобили за себе си обстоятелства, близки до тези на монасите, многократно се свързват с Илия.[42] („Този, който е възлюбил девството, нека стане подобен на Илия”)). Св. Атанасий в житието на преп. Антоний Велики[43] показва, че Антоний следвал примера на Илия и в неговата съдба е видял примера на своя живот.
Съхранилата се до днес версия на „Апокалипсиса на пророк Илия” произлязла от юдейски оригинал, но бил редактиран още в периода на ранното християнство във връзка с това, че пророкът се разглеждал като свидетел на края на света. В копската версия на „Апокалипсиса….” живота на праведниците в последните дни се описват със същите термини, както и живота на монасите-отшелници в египетската пустиня, подробно изобразени в аскетическите подвизи и мъченичества на светиите. Тези особености на текста „Апокалипсис на пророк Илия” отразяват есхатологичните очаквания на част от египетското монашество през втората половина на III в., за които е писал и Евсевий Кесарийски.[44]
Отделни събития за живота на пророка, като по правило и извършените от него чудеса, получават от св. Отци алегорическо и типологично тълкуване. Св.Кирил Йерусалимски показва това, че Илия преди възнесението си, преминавайки р.Йордан я заставил да се раздели. Този преход на св. Кирил разглеждал като символ на Кръщенето, което става за човека начало за спасението.[45] Същото сравнение се появява и в проповедта на св.Григорий Ниский.[46] Чудото с възкресението на сина на вдовицата във финикийския град Серепта се използва от св. Кирил като аргумент против юдеите, които отричат възкресението на Иисус Христос.[47] Св.Йоан Златоуст говори за това, че както Илия се е възнесъл на небето, оставяйки на ученика си само своето наметало, което станало за Елисей по-скъпо от злато, така и Иисус Христос след своето Възнесение оставил на своите ученици Тялото си (св.Евхаристия).[48]
Възнесението на пророка на небесата най-често станало предмет на внимание на християнските автори. Св. Ириней Лионски, спорейки с тези, които смятат, че възкресението на мъртвите не ще бъде телесно и давайки за пример Илия, който още през живота си, т. е. с тялото си е бил взет на небето. При това св.Ириней отхвърля тълкуването, съгласно което тялото на пророка изгоряло в огнената колесница, а на небето била пратена само душата му.[49]
Св. Кирил Йерусалимски сравнява възкресението на Илия с Възнесението на Иисус Христос. При това св. Кирил показва и различията между двете събития, подчертавайки, че възнесението на Илия служи на „предобраз” на Възнесение Христово. Основната разлика св. Кирил вижда в това, че Илия, както и другите старозаветни праведници, бил взет на небето от Бога, понеже не можел да извърши това сам, докато Иисус Христос се възнася сам. Друга разлика е тази, че Илия предал пребиваващия в себе си дух на своя ученик Елисей, увеличавайки го (духа) два пъти, докато Иисус дал Дух в изобилие на Своите ученици.[50]
По-нататък св. Кирил сравнява възнесението на Илия и този опит, който описва апостол Павел в 2 Кор. 12:2-4 и размишлявал за това в какво е разликата между тези събития: Илия, по негово мнение достига само първото небе, когато ап. Павел достига третото, Илия бил взет само на небето, а на ап. Павел е бил показан рая. Св. Кирил сравнява Илия и с ап. Петър, който съгласно Мат. 16:19, на когото били дадени „ключовете” на Царството Небесно. Следователно апостолите имат по-голямо достойнство, отколкото такъв велик старозаветен пророк, като Илия.
Св. Григорий Богослов, осмисля този факт, че Бог се откривал на пророците “в полъха на тихия вятър” и Илия, както и Мойсей, Го съзерцавал само скритото му лице и не можело да познаят неговата същност, утвърждавайки ,че в християнството протича пълното откровение между Бога и човека, чрез Иисус Христос, и е указан пътя на истинското богопознание.[51]
Дати,отбелязващи паметта на св. прор. Илия
Православната църква отбелязва паметта на св. прор. Илия на 20 юли. Освен това в трудът на мюсюлманския енциклопедист Ал-Бируни, пишейки за православната община в Хорезъм, в началото на XI век, паметта на пророка се чества на 7 август или на следващия ден след празника Преображение Господне, което е свързано с неговото явяване заедно с пророка Мойсей по време на това събитие.[52] Седми август като ден, в който се чества паметта на Илия и Мойсей се среща и в някои гръцки календари (напр., в месяцеслова към Евангелието Patm. 69, IX в.). В синайките канонарии от IX-XI век. е посочено паметта на пророка да се празнува във вторник след 2-та неделя след Пасха.[53]
В дохалкедонските източни църкви паметта на Илия се чествала както на 20 юли, така и в други дни. В средновековните менелози (календари) датата за честване на Илия 20 юли се среща рядко. Често фигурират особени дати: 3(4) април - в сирояковидските Менелози от IX-XVII в., 6-ти ден от месеца тобе (1 януари) - в копско-арабските менелози - в евангелията и александрийския Синаксар от XII-XIVв. В последствие в Копската Църква се утвърдил денят 6 тобе, а в Сирийско-яковиската Православна Църква - 20 юли. В Арменската Апостолическа Църква денят посветен на Илия е менящ се - първата неделя след Педесетница.
В Асирийската Църква датата посветена на Илия, както и на повечето светци се оказва меняща се и се отбелязва в първия петък на Входа (обновяване на църквата). На Илия също са посветени и 1-ва и 9-тата седмици (шевуа-период от 7 седмици), явяващи се подготвителни за празника Кръстовден (14 септември). В молитвите от този период се говори за появата на Илия преди Второто Пришествие. В „Събеседване” на католикоса на източната Църква Тимотей I (727-823 г.) и халиф Ал Махди се отхвърля пророческото достойнство на Мохамед, понеже според Библията, единствения пророк, който трябвало да се върне на земята преди Второто Пришествие - това е Илия.[54]
На запад старозаветните светии на били толкова почитани, както на Изток. Култа към Илия вероятно съществувал и в гр. Автисинодор (днес гр.Осер, Франция) още през VIв. (възможно е денят посветен на Илия също да се е празнувал на 20 юли). За разлика в южна Италия, намирала се някога под византийска власт, на Запад нямало църкви посветени на Илия. Под византийско влияние сведенията от Менелозите за старозаветните светии постепенно започнали да навлизат в латинските Мартиролози, паметта на Илия се среща първо в изданието на римския Мартиролог от 1586г. Съвременната католическа Църква отбелязва паметта на прор.Илия на 16 февруари.
В сегашни дни деня, посветен на Илия - 20 юли-на пл. Кармил всяка година се събира голямо множество от различни религии (християни, юдеи, мюсюлмани), за да почитат паметта на пророка. На върха на планината се устройват пищни тържества и народни веселия.
Почитта към Илия в християнския Изток
Древните места за почит към светеца-пророк са свързани с неговото житие: планината Кармил, Хорив, Тавор, пещерата на Илия в манастира Хозивит, в която той се е уединил по време на сушата и където гарван му носил храна (3 Цар 17:1-7), долината Харар на източния бряг на р. Йордан, от където се възнесъл на небето. Блаженния Йероним Стридонски споменава също и кулата в гр. Серепта, на мястото където е стояла къщата на вдовицата, чиито син бил възкресен от пророка.[55] По-късно на това място била построена църква в името на прор. Илия.
Преданията преписват строителството на църкви на Кармил, на Тавор и в долината Харар по поръка на равноап. имп. Елена, майката на Константин Велики. От „Поклонничество” на Егерии (края на IVв.) достоверно известно е, че е съществувала църква в чест на прор. Илия на пл. Хорив.[56]
По пътя от Йерусалим към Витлеем бил основан манастир в чест на св. Илия, в който главната светиня бил камък, съхранил отпечатъка от ходилото на светеца, стъпил на него. Два манастира с името Илия (според Хирбат- Мандар и Тел- Матджар) били основани през 465г. от йерусалимския патриарх Илия I. Те били разположени непосредством до пътя, съединяващ Йерихон с друг манастир Деир-Хаджала.[57] Манастира посветен на Илия е споменат в надписите от 576 г., намерен от археолозите през 1977 г., при разкопките на църква в местноста Кисутим, на 15 км. от Газа.[58] Не е известно дали църквата е принадлежала към манастира, но съдейки намерения текст, то той е бил вблизост.
Твърде бързо култа към Илия се разпространил извън границите на Палестина. По епиграфски надписи е известно, че жителите на сирийския гр. Зорава (сега Изра) през 542г. построили църква на пророк Илия. В Сирия още преди появата на християнството, благодарение на юдейските легенди, Илия се счита за някакъв тайнствен полу-ангел полу-човек. Той прелитал на помощ на онези, които се обръщали към него. С разпространението на християнството в Римската империя култа към бога-слънце Хелиос, към Зевс и Аполон - Феба се трансформирали в култа към Илия. Затова способствало и сходството в имената Хелиос и Илия (῞Ηλιος и ᾿Ηλίας), така и обстоятелствата от житието на библейския пророк: изпращането на дъжд и възнасянето с огнена колесница. Най-ранните изображения на възнесението на Илия върху раннохристиянските саркофази били близки с изображенията на Феба. Смятало се, че Илия обитава планинските върхове, затова построените църкви там обикновено се освещавали в името на светеца. Тази представа „обясняват” влиянието на култа към „носещия дъжд Зевс” (῾Υέτιος Ζεύς), на когото се покланяли по върховете на планините в разгара на юлската жега, което съвпадало с деня на прор. Илия - 20 юли (напр.на вр. Пелион (днес Пилио), по свидетелството на Дикеарх, философ-перипатетик, географ и историк (III-IV в. пр. Хр.). На Зевс са се молели за дъжд, за реколта и за защита от ударите на мълниите. Считали са, че ударите на мълниите произлизат от колесницата на пророка, а земетресенията от гнева му. Денят посветен на Илия съвпада с най горещите летни дни. По времето, което се случело на този празник се правили изводи каква ще бъде зимата: ако 20 юли на обяд е ясно небето, то зимата ще е мека, а ако е облачно – сурова. В много региони на Гърция (особено Пелопонес) вечерта на празника палели големи огньове, девойките гадаели за своите бъдещи съпрузи (в Атика, Ахая), извършвали са се обряди за дълголетие: старците хвърляли от скалите камъни според броя на годините си (Етолия). Смятало се също, че Илия преследва ламята – чудовище в женски образ, вредящ на посевите.
В Констатинопол била издигната църква в чест на св. прор. Илия в квартал Петрии, в който се извършвала тържествена служба на патронния празник.[59] В много византийски църкви са се пазели реликви, което преданието свързвало с Илия (напр. част от неговия пояс и мантия в храма “св.София “в Константинопол.[60]). Разцвета на култа към Илия получил по времето на управлението на имп. Василий I Македонин (867-886 г.). Съществувала е легенда, според която на майката на бъдещия император се е явил пророка и ъ предсказал възкачването на нейния син на престола, и я посъветвал до го изпрати в Константинопол.[61] Ставайки император, Василий I в знак на благодарност към светията, построил отново стария храм в Перии и също посветена на Илия църква в Големия дворец (т. е. Новата Църква посветена на Христос, Прес.Богородица, арх.Михаил и Илия и църква посветена на св. прор. Илия в източната част на двореца), а също и храмове в предградията на Константинопол, Пигия и Иерея.[62] Били установени пищни тържества в чест на Илия, в които бил длъжен да взема участие и императора. Празненството се съпровождало от шествия, приеми и щедри угощения в двореца.[63] По това време се появили църкви посветени на св. Илия и в други части на империята.[64] Още едно потвърждение за това, че популярността на култа към Илия била голяма през втората половина на IXв., като за свидетелство е факта, че изображението на светията започнало да се среща често в миниатюрите от този период.[65] Тогава били създадени и Енкомиите (възхваление) на пророка от митрополит Йоан Прототрон [66] и Похвално слово, чието авторство се приписва на Лъв III Мъдрий, синът на Василий I.[67]
На Илия са посветени и значителна част реторически произведения: Слово на преп. Ефрем Сирин[68], Песен за чудесата на Илия и Елисей от Григорий Богослов[69], 3 Похвални Слова на св.Йоан Златоуст[70], Слово на еп. Василий Селевкийски[71] и др. Съществуват също и Слова на св. Йоан Златоуст посветени не само на Илия, а и на няколко светии: Слово за ап.Петър и Илия, Слово за Марта, Мария, Лазар и Илия. Освен това се е съхранила Похвала за св. прор. Илия на коптски език, също преписвана на св.Йоан Златоуст.[72]
В сегашни дни в Гърция започнали да почитат св. прор. Илия като покровител на кожухарите и в гр. Кастория – главния център за производство на шуби. Поствизантийските предания разказват за преследването на Илия от конника – Мохамед или в други предания наобратно. С Илия е свързана и легендата основаваща се на сюжет от „Одисея” на Омир [73], за това, когато Илия се изморил да бъде гребец на кораба, той решил да се засели по-далеко от морето. Взел едно гребло и попитал по пътя миновачите, как се нарича този предмет. Когато жителите на едно село казали дървено гребло, той се заселил при тях в планината.
В Гърция любовта към пророка се съхранила до XXв. Съгласно преписиси от църквите през 1918 г., 75 били посветени на Илия.
Почитта към Илия при южните славяни (в Сърбия, България, Македония) и в Русия
При славянските народи почитта към Илия била свързана с представата за него като за господар на природните явления и стихии. Илинден се празнувал от много славянски народи, понеже пророка ги защитавал от гръмотевици и пожари. За това били нужно да се изнесе от дома всичко блестящо. На Илия се приписвала също и властта над дъжда и затова към него са се правели молебени за дъжд по време на засушаване. На Илинден била забранена всякаква домашна и селскостопанска работа; неспазването на това правило можело да разгневи светията. Съществували представи за това, че мълниите -това са стрелите, които Илия пуска по нечистите сили (демони, лами).
Илинден се считал за границата между сезоните, затова при южните славяни (напр. в Македония) този ден се наричал среда на лятото, а на север в Русия – преход към зимата. След Илинден очаквали дъждове и било забранено къпането (за да не потънат или да не се разболеят). В този ден вече можело да се ползват плодовете от новата реколта. Празника се свързвал с брачната тема и символиката на плодородието: молили са се за богата реколта, а девойките - за това да се омъжат.
Почитта към Илия при южните славяни носи народностен характер. Забележителен се явява този факт, че народното въстание против османските турци през 1903 г. било насрочено за Илинден (Илинденско-Преображенското въстание). Нито в България, нито в Сърбия през средните векове името Илия не фигурира в ономастиката на управителите, макар ползвайки се с популярност. Статистика за посветените на Илия църковни престоли в този регион отсъства. Значителния брой манастири (около 10), посветени на Илия и известни през Средновековието, се намират на територията на съвременна Република Македония.[74] В България най-известния манастир посветен на св.Илия (където по една от версиите пребивавал до последните си дни патриарх Евтимий Търновски) се намира близо до Пирдоп.[75] В Сърбия значителни манастири посветени на св.Илия не са известни.[76]
Похвалните Слова за Илия били написани от равноап. еп. Климент Охридски († 916) и Григорий Цамблак. Първото от тях не получило широко разпространение в средновековната славянска писменност: известни са повече от 180 списъци на паметници (анонимни или с името на Йоан Златоуст в заглавието) с приоритет на източнославянските.[77]
При южните славяни св. прор. Илия се счита за покровител на кожарите, кожухарите, хлебопекарите и керемидчиите.
Общоприетата гледна точка за отъждествяването при южните славяни на Перун с Илия е поставена под съмнение от С. А. Иванов, който смята, че „образът на Илия като гръмовержец, разхождащ се по небето на колесница, е плод на по-късно народно-религиозно преосмисляне”.[78] Този факт, че най-стария известен храм в Русия бил посветен на св.прор.Илия (в Киев на Пасынчей Беседе), Иванов обяснява с влиянието на популярния в този период във Византия култ към св. прор. Илия.
Поради отсъствието на изследвания по патроциология в Русия( а още повече с анализа на религиозните и хронологични особености) няма статистически данни за броя на храмовете посветени на Илия. От части посветените на Илия храмове отстъпват на тези, посветени на Богородица, на Господските празници, на св. Николай Чудотворец и вмч. Георги Победоносец. Храм посветен на св. прор. Илия в древни времена имало във всеки по-голям руски град. Подобен е случая в Новгород, където през 10-те години на XVIIв. имало 8 юлиански храма (в това число и крайградските манастири) в това число и 2 с отделни олтари.[79] В другите градове броя на посветените на Илия храмове не превишавало един-два, даже в Москва в първата четвърт на XVIIв., са били от значение само 2 престола с името Илия, и двата в историческия Землянски град в Москва: храма в Чертол и в близост до Остоженск („Илия Обединени”).[80] При това няма сведения за посветените на Илия катедрални и даже просто градски храмове. Храмовете посветени на Илия често са се разполагали край вода.(оттук и названието „Илия Мокрий”), единствено е неясно как това обстоятелство съответства на народните традиции и вярвания, отъждествяващи Илия с божеството-гръмовержец, враждуващ на водата. Известни са повече от 36 манастира с името Илия, основани не по късно от XVII в.[81] Повечето от тях са великоруски, само 2 манастира се намират в Украйна (в Чернигов, (Ильинский Троицкий) и във Владимир) и един в Беларус (в Слуц). За честота на посветените на Илия храмове косвено указва също разпространението в Русия на свещенническата фамилия - Ильинский.
Името Илия рядко се среща в княжеската ономастика от XI-XVв. (макар и да го е носил раннопочиналия син на Ярослав Мъдри[82]), а по-късно царско, но по време на цялото средновековие и чак до наши дни, е било популярно във всички слоеве на обществото. В това число влизат и имената определени при монашеско пострижение.[83] Това обяснява и голямото разпространение на името в архиерейската среда.
Чудотворните икони с образа на Илия имащи общоруска почит, са неизвестни. С илия е свързано чудо станало през 1418г. в Нижни Новгород. Съгласно Повестта за това събитие записано от благочестивия Григорий Авксентий, който решил да се изкъпе на Илинден и се озовал на дъното на реката на мястото, където се събират реките Ока и Волга, и бил по чудесен начин спасен от св. прор. Илия. Повестта е съхранила голям брой списъци (повечето за втората половина на XVI-XVII в.) и достатъчно рано получила общоруска известност - най-стария неин списък се намира в западно-руски минеен Тържественик от първата третина на XVIв.[84] Възможно е това обстоятелство да е свързано с династическата връзка между суздалско-ниженовгородските князе с великото Литовско княжество. Ниженовгородското чудо е вкючено в най-големия за средновековното руско изкуство цикъл, посветен на Илия, в ярославската църква св.прор. Илия (1680), където тази сцена е разположена отдясно на иконостаса.
Илия често се появява и като персонаж на руските заклинания (заговори, магии), надарен с разни функции, преди всичко (очевидно като гръмовержец) като защитник от вражеските стрели.[85]
Илия в мюсюлманската традиция
е преминала, по всяка вероятност, от християнската среда. За това свидетелства изписването на неговото име – Илияс (арабизиран вариант на гръцката форма) и неговото упоменаване в Корана в числото на новозаветните праведници.[86] Вторият път той се споменава в Корана като посланник на Аллах, отвръщащ израилския народ от култа към Ваал.[87] В по-късната мюсюлманска литература образът на Илия бил допълнен въз основа на библейски сведения и юдейски легенди. Постепенно възникнала тенденцията Илия да се отъждествява с други персонажи, които се считат от исляма за „неизпитали смърт” - Идрис (често свързван с библейкия Енох) и митическия ал-Хидрам (ал-Хадир; отъждествяван също с св. Георги Победоносец) (четвъртия „безсмъртен съгласно исляма се счита Иса (Иисус)). Отъждествяването на Илия с Идрис е по-характерна за класическата екзегетическа традиция и се основава на откъс от XXXVII 123-132., в който името на Илияс се заменя с името Идрис, например в тълкованията на ат-Табари (умр.923г.). Приравняването с ал-Хидър получило голямо разпространение в народните среди, вероятно произлизащи от коментарите за отрязък XVIII 59-81, в който има паралели с мидрашската легенда за Илия и рабби Йешуа бен Леви, за герой на този коранически разказ обикновено се счита ал-Хидър. В народните представи Илия и ал-Хидър са приравнени, ту като едно и също лице, ту като братя или сподвижници.
Иконография на образа на св.пророк Илия
Изображенията на св. прор. Илия били също така разпространени, както и образите на св. Николай Чудотворец, вмч. Георги Победоносец и вмч. Димитър Солунски. В иконографията на светеца са съединени символични елементи, отразяващи неговото значение като участник в най-важните събития в историята на божественото домостроителство. Думите на св. Йоан Златоуст съдържат ярка образна характеристика на Илия: „Представяме си,…. Илия, пророка, като земен ангел и небесен човек, ходещ по земята и управляващ колесница, на ръст е бил 3 лакти и достигнал до големи висоти, до самия свод небесен, повелителя на водите, чиито език бил хранилище на водите и ключ към небесата.”[88]
В християнското изкуство били разпространени не толкова единичните изображения на Илия, а като знакови, са се откроили отделни сцени от неговото житие, което станало източник на прототипните сюжети. Те са съпоставени със събитията в Новия Завет: възкресението на сина на вдовицата (3 Цар. 17:8-24) - с възкресението на праведния Лазар (Иоан. 11:1-45), жертвоприношението на пл. Кармил (3 Цар 18:19-40) - със Съшествието на св.Дух (Деян 2:1-13), ангел храни Илия в пустинята (3 Цар 17:2-7) - с храненето на малката Мариам е Йерусалимския храм (Протоевангелие на Иаков. Гл. 7:2-3); мантията (кожуха) на Илия, хваната от прор.Елисей (4 Цар 2:12-13) - с предаването ключовете за рая на ап.Петър (Мат. 16:19) и др. Някои сюжети започнали да се възприемат като предобрази на Евхаристията (напр. пребиваването на Илия при потока Хорав (3 Цар. 17:2-8), което от своя страна обусловило тяхното разположение в олтарната част на храма. Отражение е намерило също и съпоставката в Свещения текст между Илия и Йоан Предтеча. Тропара в деня на св. Илия го нарича „втория Предтеча на пришествието Христово”, а и също както св.Йоан Предтеча, св. Илия се изобразява с разчорлени коси и брада, отбелязвайки сходството между одеждите на двамата пророци, облечени в хитон и мантия.
Няма коментари
