Прочетен: 3392 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 08.09.2008 15:41
Бавно избледнява лицето ти, а аз се променям.И промених всичко около себе си
Заживях в огромен град, в който нито една улица не ми напомня за теб.И когато се возя на задната седалка на голямата черна кола в центъра на Лондон и гледам преминаващите хора зад тъмните си очила, съм по-свободна от всякога, защото зная че няма да те видя.И бавно избледнява лицето ти…
Живея с мъж, за който всяка жена мечтае и живея в приказен палат, за който съм мечтала.И съм свободна, защото не си живял между тези стени, не си спал на това легло и той не е като теб.Той е силен и ме е чакал дълго докато ти ме имаше, а после чака още по-дълго докато те преживея.Той ме обичаше когато не си заслужаваше, когато нямаше смисъл, когато бях грешна и когато бях лоша.Всичко, което ти не направи.А аз презирам слабостта ти.И когато гледам в очите му виждам безкрайна синева, вместо твоите очи с цвят на вино.Той побеждава всеки ден, а аз съм допинга, който му дава сили.Теб те убивах, нали?Той не повтаря постоянно, че ме обича, но го повтарят очите му и зная, че ще остане винаги до мен.А ти ми обеща, че ще бъдеш до мен докато си жив…доколкото знам си жив още.И бавно избледнява лицето ти…
По-красива съм отпреди.И когато крача гордо по Бонд стрийт, хората се обръщат след мен.И почти съм забравила времето в което крачих из апартамента ти, а ти не ме забелязваше.Превърнала съм се в град на греха.И очите ми, и устните ми, и косите ми, всичко е по-красиво, защото не те виждат, не те целуват и не те милват. Наранявах си ходилата многократно да бягам от теб, а сега ги обух в най-красивите обувки.И знаеш ли, по-красиви са!Замених дрехите от тъга, със скъпи, красиви дрехи, а всички стари изхвърлих.И бавно избледнява лицето ти…
Изхвърлих и сърцето, което те обичаше от глупост.Сега имам ново, което научих да те приема с равнодушие.Изхвърлих и викащата ми душа.Сега имам нова – тиха, спокойна и мирна, различна от твоята душа невярна.Сега съм цяла и не помня времето когато ме разкъсваше на най-малките парчета, а след това ме събираше.Счупих всички мостове към теб, за да не мога в миговете на слабост да се върна обратно и да те моля.Когато сто пъти стигнах дъното и когато още сто изплувах от там, спрях да обвинявам теб.И бавно избледнява лицето ти…
Когато в мен избухне онзи плач…пречистващ душата плач, лицето ми изсъхва бързо.И бързо прогонвам тъгата, защото имам всичко и трябва да му се насладя докато още мога.Все още съм непокорна и несломима, каквато ме обичаше и никога няма да бъда доброто момиче, което искаше да бъда.Не съм чиста, не съм тиха, не съм девствена,но съм истинска и никога повече няма да те имам.За това е по-добре да избледнява бавно лицето ти…
08.09.2008 14:56
Победила си в тази битка. Продължавай смело напред!
Поздрави и усмихнат ден :)))
08.09.2008 15:52
:)
08.09.2008 16:15
08.09.2008 18:49
Анонимна съм т.к. чета двама души в блог.бг и не смятам да пиша, следователно нямам нужда от профил.
Но се зарадвах за теб, че си надмогнала временното оглупяване.
Пожелавам ти да обичаш сегашния си мъж по детски чисто и да оцениш, това което прави за теб. Силно все едно не си обичала и не си била наранявана преди.
Клиширано е да се влюбваме в тези, които ни нараняват. Просто защото има други, които ни заслужават и с постоянство и любов го доказват.
Важно е само ние да имаме очи за тях. И да има чифт сини очи, в които да се огледаме и да им се усмихнем с обич в замяна на тяхната.
С пожелание да чета все по-хубави истории от теб.
08.09.2008 23:31
"и бавно избледнява лицето ти", онова, което плачеше преди време, онова, което сега се усмихва по лондонските тихи улички...
Всичко е точно така както трябва да бъде!
Поздрави на Нина Р. :-)
09.09.2008 12:04
http://www.youtube.com/watch?v=jHKNzuvs9zI
Аз съм послушно момиче :)
Пишеш страхотно. Поздрави.