Oголели пейзажи. Тополи.
Дъжд размива ръждиво поле.
Врана каца - сред своите своя,
свитък вятърен сгънат на две.
Оболени самотни небета,
безснежинкови тягостни дни
сипят своите сиви парчета
заличават добрите следи

От дъжда е, от времето сиво,
от таящата тишина,
само малко да се повдигне
тази сурнала дипли мъгла...

Да подръпна разкошната прежда,
що лъчите провесват към мен,
да повдигне разрошена вежда
 нежен вятър, в усмивка стаен,
да се плъзна по всички миражи,
да прозвънват дъждовни ели
и през всичките дни да проглеждам -
отвисоко сърцето ми бди.

Светъл ден да имаш!

Сиво и розово... нежен вятър, повдигащ разрошена вежда...
Рисуваш с думи, Доре - а дали подозираш каква сладка мъзга сурваш в душите ни?:)))
Благодаря ти за това изящество и красота, за тази наслада!
Прегръдка!

Благодаря! Хубав ден и приказна пролет да е!

Аз благодаря, Вени! За вниманието, за времето, за думите, които са трохички за вечно гладната птичка - душата :)

Прощавай! Хубав ден е днес, пролетта иде с хлопките на кукерите! :)

твоето розово на синеещо сив фон!!!

Междувременно розовото плавно преминава в искрящо зелено :)