НАРИСУВАЙ МЕ...
Нарисувай ме, ако си обичала някога...
Нарисувай ми не голотата, а душата!
С болката я нарисувай, нека да крещи тя там,
нека да се къса, да те моли да я убиеш,
но ти я нарисувай само в черно и й прости!
Нарисувай ме, ако си плакала някога...
Нарисувай ми не очите, а сълзите!
Напук на всичко с радост ги нарисувай!
Нека да са като ручеи чисти и пъстри!
Нека и враговете да се радват, че имам сълзи!..
Рисувай, рисувай, ако имаш толкова цветове.
В мене Любовта нарисувай – тя е колкото света.
Луната и слънцето дори.... И себе си в мене побери!

Ибрахим Бялев