Прочетен: 5495 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 13.05.2010 22:02
Похлопва се на вратата…
Рано призори…
Отваряте, пред вас застава млекарят.
Носи ви сутрешната поръчка мляко.
Изсипва се млякото от гюмовете и от белотата на прекрасната течност ви става хубаво.
Влизате в къщи и си спретвате богата закуска – мляко, твърдо сварено яйце, препечени филии, масло, сладко от ягоди…
Вътрешно ви се прокрадва мисълта: „защо днес да не направя нещо добро?! Ще дам милостиня на децата на съседите, вчера ги съзрях да играят в двора босички?!”
Събирате в една чанта разни неща и с радост в сърцето си посещавате съседите си. Подавате им чанта с дрешки и лакомства, а те учудено и с искра в очите я поемат и ви благодарят от сърце…
Прибирате се в къщи и сядате да си допиете сутрешния чай…
Изведнъж се звъни на вратата…
Дошъл е пощаджията…
Подава ви един голям пакет и лист, на който да се подпишете.
Радвате се на списанията и книгите, които сте поръчали по-рано.
Всъщност, имате голяма нужда от тази литература, защото сте в отпуска.
Казвате си: „Вече няма да скучая, душата си ще нахраня и за религията ще узная!”
Подбирате сред тях онова, с най-красивата корица и задълбочено се унасяте в четивото…
На вратата отново се позвънява…
Изтичвате към нея…
Дошъл ви е на гости приятел, който не сте виждали от години.
Вътрешно си казвате: „Колко е хубав живота!”
Особено когато има такива приятели…
Бъбрите си в захлас за отминалите дни, след което той си тръгва…
На вратата пак се звъни…
Поглеждате през шпионката. Няма никой...
Отново се връщате на любимия стол.
Отново се звъни…
Надничате, отново няма никой…
Тъкмо да се върнете, когато отново се позвънява…
Отваряте – детето на съседите!
С протегната пръчка в ръка натиска звънеца. Ах този малчоган – поради това, че е твърде малък не може с ръка да достигне звънеца!...
Подава солницата - свършила им е солта…
Докато отивате да вземете си казвате: „Естествено че няма как да го видя. Та той едва се вижда от земята!”…
Тази случка ви кара да се засмеете…
На вратата отново някой звъни…
Отваряте и почти да припаднете…
Детето ви, което учи далече и не сте го виждали няколко месеца си е дошло без да ви предупреди….
Прегръщате го с думите: „Синко, толкова се затъжих!” А от очите ви се стичат сълзи…
Изгаряте от щастие….
При всяко позвъняване на вратата развълнувани отивате да отворите.
Радостта ви искри от очите. А звънецът нарушава самотата ви…
Ала идва ден, когато ви посещава някой, който не звъни на вратата…
Влиза важен гост, без да сте го канили!…
Хваща ви и ви отвежда. Вътрешно се възмущавате: „Защо не ме предупреди?!”
„Откакто сте се родили, аз все натискам звънеца, за да не забравяте за мен!”- казва той.
Искате да кажете нещо в този миг, ала езикът ви вече не е в състояние да говори…
Смъртта тихичко приближава към нас,
не чакайте предизвестие от нея…
Огледайте се в огледалото и край вас,
всичко предизвестява нейния час!...
Благодаря:)
Някои предпочитат да бъде запълнен с добротворство, други с гнет...
Нека ние бъдем от добротворците :)
Благодаря:)
Добре е човек да се замисля...
Най-лесно е да се самозалъгва, че има още време...
13.05.2010 22:54
и звънец е ЖИВОТА..,
а аз седя на брега
с краката
крастосани ЕТО ТАКА
и морето полива с вълната
брега
и потъва в краката ми,
и звъни..
чуваш ли пяната как завива зрънцата на пясъка..
Звънец казваш,
а често "затварям" аз свойте уши
и правя жалки опити да си почина от този който на вратата моя звъни..
И съм грозен ТОГАВА КОГАТО съм глух за звънеца, нали?!..
Благодаря ти, Икра, страхотен пост :)))
Лошо е,когато влезе неканеният гост,но не може да се избяга от това и всички го знаем.Важно е позвъняванията да ни радват и да запълват със смисъл живота ни!
Поздравления!
А когато ни отведе..........всъщност там е прекрасно:) Тогава осъзнаваш ,че цял живот си се подготвял ,за да преминеш :))) Осъзнаеш ли го много преди това ...... е благословия :) Тогава започваш да виждаш света с други очи и да проумяваш защо той е устроен точно така :))
16.05.2010 08:53
Учителят само се усмихвал и нищо не отговарял. Най-накрая учениците го попитали защо през цялото време отклонява отговора.
"-Сигурно сте забелязали, че задгробният живот интересува именно тези, които не знаят какво да правят с този. На тях им трябва още един живот, който да продължава вечно - казал Учителят.
-И все пак има ли живот след смъртта или не? - продължил да упорства един от учениците.
-Има ли живот до смъртта, ето какъв е въпросът-отговорил Учителят. "
публикувано в Притчите