Веднъж един Ангел казал на Всевишния: - Господи мой, бих искал да знам какво представлява Райът и какво е Адът!…
Създателят изпратил Ангела пред две врати. Той отворил една от вратите и погледнал вътре. По средата на стаята имало голяма кръгла маса. По средата на масата имало голяма тенджера с готвена храна и миришело вкусно…

Хората, стоящи около масата, били слаби и болни. Изглеждали много гладни. Те държели лъжици с много дълги дръжки, които били завързани за ръцете им и с всяка било възможно само да се вземе от тенджерата с готвено и да се напълни лъжицата, но тъй като дръжките им били по-дълги отколкото техните ръце, те не можели да сложат лъжицата в устата си.  Ангелът изтръпнал при вида на тяхната нищета и страдание. - Ти видя Ада. Сега отиди при следващата врата! – казал Всевишният.

   Ангелът отишъл пред следващата врата и я отворил. Там било абсолютно същото като първата. Имало голяма кръгла маса с голяма тенджера с готвено. Хората притежавали същите лъжици с дълги дръжки, но тук хората били добре нахранени и пълнички, те се смеели и си говорели. 

- Не разбирам! – казал Ангелът. - Просто е! - отвърнал Създателят. - Нужно е само едно умение. Ти виждаш, те са се научили да споделят храната си, като се хранят един с друг, докато алчните мислят само за себе си…

 

Поука от историята:
Поведението на хората е това, което прави нашето работно място „Ад или Рай”! Помагаш и искаш помощ - това е разликата в живота на всеки един и го превръща в ад или рай. Успехът и щастието съпътстват сполучливата работа в екип и правят работното място идеално.  

Междуличностните отношения..ни хранят или ни оставят гладни.
Ако нахраня, ще бъда нахранена.
Не само с хляб ще се храни душата човешка..
Както винаги, Ikra, ни каниш на трапезата си ..и ни храниш.
Не поставяш високо ястията..само понякога трябва да се повдигам на пръсти за да докосна хладните напитки на усещанията.
Аллах да нахрани твоето сърце!
Amani