Стъпкани и унизени могат да се чувстват българите от ежедневието си и медийните си герои – домашно и полицейско насилие, злоупотреба с власт и корупция, битова престъпност, истеричен национализъм и непоносимост за другостта.
В медиите – спорове и обиди между доморасли политици, самочувствие от силиконови красавици, хора от подземния престъпен свят, комични чуждестранни експерти защитават собственото си благополучие и интерес.
Българската история, просветата и културата – заменени с бизнес, политика и престъпност. А после се чудим, че в съзнанието на децата ни зейва пропаст, която чужди внушения и вносна и наша “порнография” запълват.
С едно изречение – липсва ни обществена атмосфера и нагласа за подкрепа на ценностите, от които зависи бъдещето на нацията. А толерантността и диалогът за мултикултурното съжителство на Балканите са една от тях.
За всички ни културата е разкош, който можеш да си позволиш само като връх на стандарта. Да, връх е, но кога ще го достигнем, като сме оставили културата си като последен приоритет за мъждукането ни, наречено живот.
А „култура” през призмата на днешния ден е духовната култура в нейната взаимовръзка с възпитанието, образованието, толерантността, науката, езика, книжнината, наследството, изкуството, медиите, новите технологии, стандарта на живот, културния човек и държавата…
Диагнозата ни е поставена – културата ни днес е прокажена, ограбена е. Комерсиализацията е майка на всичко. Религията на пазара се изповядва дори от културни дейци. Не е истинска тази духовна култура, която сама не е способна да се погрижи за духовните и умствените приоритети на народа си. А на нас като народ, изправен пред предизвикателството Европа, това ни е нужно сега. Културата и толерантността днес са сирачета на държавата. Мерките за оздравяването се крият в обществения дебат за лекуването.
Доц. д-р Петко Тодоров,
ръководител Катедра
„Медии и обществени комуникации” –
УНСС, София
Фриц Пърлс - Гещалттерапия - групов подх...
Владимир Буковски: Гейове и феминистки п...
