Прочетен: 6190 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 29.12.2012 15:38
Човекът не можеше да си намери място от вълнение през последния ден от годината. Както винаги щеше да изживее една прекрасна новогодишна вечер. Тъй като синът му беше религиозен човек, щеше да направи подаръци само на децата на дъщеря си, а сетне щеше да се прибере у дома и да гледа телевизия до сутринта. За разлика от миналата година, се беше запасил с пиене два дена по-рано и още отсега отпиваше по някоя глътка от плоското шише във вътрешния джоб на сакото си. Докато чакаше реда си на дългата опашка пред гишето за билети, правеше същото и вече беше започнал да вижда хората двойно.
- Май започнах да се напивам – мърмореше си той. – Но и така е забавно.
Беше дошъл неговия ред, когато усети докосване по рамото си. Обърна се и премигна няколко пъти с очи. Но незнайно защо виждаше човека пред себе си не двойно, а като сянка. Докато си мислеше, че е прекалил с пиенето, сянката му проговори:
- Години наред правихте едно и също. Стига толкова, веднага си тръгвате…
Човекът леко се възпротиви:
- Не си давам реда, приятелю – каза той. – Ще си купя билет от лотарията, може на мен да се падне голямата печалба. Все пак днес е краят на годината, нали така?
- Няма никакво съмнение, че редът е ваш – отговори сянката. – Както и в това, че лотарията се падна на вас. Но грешите само за едно. За вас не е краят на годината, а краят на живота ви. Хайде, заповядайте, да тръгваме!...
С отброяването на всеки един ден от календарната година, нашият живот също намалява. Дали това е повод за празник или за дълбока размисъл - въпрос на гледна точка за всеки един.
Ако успяваме да си правим равносметка за изминалите ни дни и да поправяме нашите негативни страни, да подобрим делата ни - то тогава радостта ни може да е искрена.
Спокоен ден :)
"Когато се раждаш, ти плачеш, а хората край теб се радват. Живей своя живот така, че когато умираш, хората край теб да плачат, а ти да се зарадваш." Аз зная друг вариант на това послание. Чух го за първи път от един мой арбски колега и приятел в Бенгази. Икар-Икра може и да не е бил роден тогава. Подвизавах се в Киренайка между 1971 и 1974 година. Ето какво ми каза... Боже, защо не си водих дневник... Ето какво ми каза - нека бъде Ауад - моят приятел: "Работи така, сякаш ще живееш вечно, отнасяй се към хората така, сякаш ще умреш утре." Спирам тук. По обясними причини...
истинно до болка... никога не бива да го забравяме...
и да живеем така че, да оставим бяла следа
след себе си...
истинно до болка... никога не бива да го забравяме...
и да живеем така че, да оставим бяла следа
след себе си...
В един предишен постинг бях споменал много интересни и мъдри думи, ще ги припомня, много ми харесват: "Направи добро, пък ако ще го хвърли в морето. Дори рибите да не разберат, Всевишния знае за него!..."
Желая ви успех и да правите само добрини! :)
Дано да го прочетат повече хора и да се усмихнат :)
"Когато се раждаш, ти плачеш, а хората край теб се радват. Живей своя живот така, че когато умираш, хората край теб да плачат, а ти да се зарадваш." Аз зная друг вариант на това послание. Чух го за първи път от един мой арбски колега и приятел в Бенгази. Икар-Икра може и да не е бил роден тогава. Подвизавах се в Киренайка между 1971 и 1974 година. Ето какво ми каза... Боже, защо не си водих дневник... Ето какво му каза - нека бъде Ауад - моят приятел: "Работи така, сякаш ще живееш вечно, отнасяй се към хората така, сякаш ще умреш утре." Спирам тук. По обясними причини...
Много мъдро е казано, отношението към хората е изключително важно!
Света никому няма да остане в наследство...
Спокойни почивни дни и повече усмивки :)
Само добротата, която правим на този свят ще даде шанс на душата ни да живее в божия свят. В България хората са добри, а търпят мизерия, за което няма кой да ни компенсира. Защото трябва сами да се борим за добруването си.
Вярвам, че по доброто предстои... всички го искат... няма как да не се състои
30.12.2012 14:09
12.01.2013 22:31
Радвам се, че се връщате отново, винаги сте добре дошъл :)
Спокойна вечер!