Пътникът бил посрещнат изключително добре в къщата на богаташа. След като отпочинал добре дошло време да продължи пътя си. Благодарил сърдечно и се сбогувал.
„Щастливец си ти братко с толкова богатство!“, казал на стопанина. „Помни, че нищо на този свят не е вечно, приятелю! Понякога истината не е такава, каквато изглежда. Знай, че и това ще отмине!...“, с усмивка казал стопанинът.
Човекът продължил пътя си, но не спирал да мисли върху думите на богаташа, ала така и не разбрал какво има предвид. Минало известно време и човекът отново минавал покрай същото село и побързал да попита за стария си приятел. Хората му казали: „О-о-о, той обедня до толкова, че вече работи при Хаддат!“
Човекът бързешком отишъл при стария си приятел, който вече не бил както преди, но въпреки това пак бил посрещнат с топли обятия във вече скромния му дом.
Когато дошло време да си тръгва, този път изказал своето съчувствие, но в отговор получил същите думи както преди: „Не тъжи, приятелю и това ще отмине!“
След 7 години човекът разбрал, че приятелят му отново забогатял. Ала когато се срещнали отново, отговорът, който получил бил: „И това ще отмине!...“ Минали се още няколко години и човекът решил да навести стария си приятел отново. Когато пристигнал в селото и запитал за приятеля си селяните му посочили един връх. Когато човекът отишъл на върха видял гроба на своя приятел върху който пишело: „И това ще отмине!“
Тръгнал си човекът, като все още не проумявал какво ще й отмине на смъртта. Не минало много време, когато човекът разбрал, че в това село се появила голяма буря и заличила гроба на неговия приятел...
По същото време султанът поискал да направят за него такъв пръстен, че когато потъне в щастие чрез него да се опомни, а когато усети неизлечима болка - да я забрави. Много хора се опитали да изпълнят желанието на султана, но без успех. Тогава човекът решил да пробва късмета си. Направил най-обикновен пръстен, върху който изписал: „И това ще мине!“. Когато султанът взел пръстена в ръцете си, той се усмихнал и наредил да наградят щедро човека.
Не забравяйте, че каквото и да ви сполети, един ден то ще отмине. Затова не тъжете много, нито пък се самозабравяйте в щастието!...
Спокойна вечер!
Да,много е важно в труден момент човек да запази своето вътрешно
спокойствие и равновесие...да може да се абстрахира от случващото се,
все едно то не става с него-това е една гаранция за намиране на изход от
всяка една трудна,на пръв поглед безизходна ситуация.
Благодаря ти,ikra,с цялото си сърце и душа:)
18.02.2013 09:02
Но...
докато си жива,
дано си щастлива! :)
Хубава притча, но ми намирисва на покорност...
Да,много е важно в труден момент човек да запази своето вътрешно
спокойствие и равновесие...да може да се абстрахира от случващото се,
все едно то не става с него-това е една гаранция за намиране на изход от
всяка една трудна,на пръв поглед безизходна ситуация.
Благодаря ти,ikra,с цялото си сърце и душа:)
Спокойна вечер!
Приятна вечер!
Но...
докато си жива,
дано си щастлива! :)
Радост и за вас :)
Хубава притча, но ми намирисва на покорност...
и никой не бива да го забравя... светъл поздрав за теб...