Прочетен: 4260 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 22.05.2013 21:39
Човекът е творение, което винаги се стреми да се изяви и да натделее над другите. В повечето случаи, когато допусне грешка, се старае да я поправи или прикрие. Ако се опита да я поправи, то преди това трябва да признае, че е сгрешил. За такова признание обаче се изисква духовна сила, или по-точно изисква се силна вяра.
Когато човек е слаб духовно, няма необходимата смелост да признае грешките или недостатъците си. Смята, че е възможно да ги прикрие, да ги забрави и да се избави от тях. Това са психически проблеми на духовно слабите хора, но най-често тези проблеми не свършват до тук. Те имат по-нататъшно развитие, тъй като рефлектират върху социалния живот на хората, които са се сблъскали с тях. Или казано с други думи, когато човек не може да намери сили да се справи със собствените си проблеми, започва да обвинява други хора, да мисли, че всеки е против него и че му пречи...
Човек трябва да погледне реално на тези проблеми, да се обърне към себе си, да се опита да бъде честен и да осъзнае грешката или слабостта си. Това е част от самовъзпитанието и борбата със собственото его.
Онзи, който стигне до положението да направи самопризнание и самокритика, за което е необходимо и чисто намерение, е осъзнал стойността на съществуването си, тъй като е започнал да търси истината, но не чрез упрекване на хората около себе си, а чрез самоконтрол.
В един стих на Джеляледдин ер-Руми се казва:
“Нищо извън не търсете в света и всемира,
всичко, което ви трябва у вас се намира!”
Не търсете вината у другиго, търсете я у себе си.
Не е престъпление човек да сгреши, престъпление е да не осъзнава грешката си. Няма безгрешен човек, но е заблуден само този, който не се старае да се поправи.
Необходимостта от самопризнание се чувства във всяка сфера на нашия живот. Най-много обаче се усеща в социалната сфера, в която имаме отношения с хората около нас. Ние забелязваме техните грешки, за които ги обвиняваме, а собствените си стараем да прикрием. Дали това е правилният подход? Нека заедно да помислим!
защото няма безгрешни, а прошката е благословение...
и този чист, красив дъжд... като сълзите на болката...
сърдечен поздрав за теб, приятелю..
22.05.2013 21:48
защото няма безгрешни, а прошката е благословение...
и този чист, красив дъжд... като сълзите на болката...
сърдечен поздрав за теб, приятелю..
Дъжд, сълзи, радост... от всичко по малко :)
Спокойна вечер :)
няма човешко същество което да взима винаги правилните решения, но осъзнаването на последствията от грешните такива зависи от човека от желанието му и обичта му към баланс и хармония- затова и казвам че осъзнаването на грешките е за свободните хора и да много прилича на дъжд - пречиства!
няма човешко същество което да взима винаги правилните решения, но осъзнаването на последствията от грешните такива зависи от човека от желанието му и обичта му към баланс и хармония- затова и казвам че осъзнаването на грешките е за свободните хора и да много прилича на дъжд - пречиства!
всичко, което ви трябва у вас се намира!”
Да, така е.
Хубаво е, когато грешките не са фатални.
Добре е също, ако можем да ги поправим
или поне да се поучим от тях.
Не греши само този, който нищо не прави.
Но...дали и това не е грешка...
Липсата на равновесие е опасна.
Знаци и подсказки винаги има.
Съзнателният избор си е наш.
Вътрешното пречистване дава сила.
Поздрав за постинга!