Постинг
20.03.2015 17:20 -
Готови ли сте да простите?...
Когато отворим сърцата си и простим на другите, тогава ще бъдем в мир със себе си. Това е начина да предпазим от задушаващата злоба сърцата си, тъй като тя има способността да ни погуби.
Мислим си, че омразата е правилното средство за отмъщение към онези, които са ни наранили, но всъщност нараняваме само себе си, защото враговете ни няма да почувстват нашия гняв и ще продължат да си живеят доволно, докато ние се измъчваме. Прощавайки на другите, успокояваме душите си и това е един вид освобождаване, лечение.
Когато някой ни обиди или нарани, то той ще има власт над нас само, ако му позволим. Животът е кратък и затова нека не губим енергия за ярост и отмъщение спрямо враговете си. Ако всеки ден по малко сдържаме гнева си, то скоро няма да таим злоба или ненавист в сърцата си, ако е рекъл Бог. По този начин можем да сложим край на борбата вътре в нас самите, дори ако ден след ден се сблъскваме с проблеми.
В повечето случаи виждаме единствено грешките на околните, а за нашите сме слепи. Забравяме, че и ние сме нанасяли вреда някому, а помним само когато ние сме наранени. Също така забравяме добрините на другите спрямо нас, а си спомняме доброто, което ние сме направили. За жалост това е вродена човешка грешка!...
Напълно споделям!
Да живееш в мир със себе си е безценно благо, душевен разкош, който с нищо не може да бъде нито сравнен, нито заменен.
Да разбереш другия до себе си – или да го приемеш, без дори да го разбираш - заради правото му да бъде различен;
– да изстържеш злобата и егоизма от себе си, да изведеш като приоритет не просто правенето на добро, а доброто първо за другия, после за себе си;
– да изхвърляш своевременно гнева, огорчението и разочарованието – преди те да са те отровили, и да ги заменяш с благо смирение.....
Сигурно има поне още толкова неща, които можем да си пожелаем – все рецепти за душевен комфорт и живот в мир със себе си....Не сме светци и не това е целта ни, скъпи Икра, но ако поне се стремим към тези пожелателни линии на човешко поведение, опрощението не е толкова труден за постигане акт…
Най-лесно е да простиш, да се пречистиш и да забравиш…да изхвърлиш черните мисли за стореното зло, без да съдиш – другиму е дадено това право – да дадеш опрощение в душата си и да отминеш без гордост; по-трудно е да живееш с яростта и жаждата за отмъщение.
Ех, колко още мога да ги наредя, скъпи Икра – на думи много му разбирам – но пусто сърце – не трае, все иска да наложи своята правда – знаеш, няма нищо по-гордо и непримиримо от човешкото сърце! Сложен казус!
Благодаря ти, скъпи Икра! Поздрави!
цитирайДа живееш в мир със себе си е безценно благо, душевен разкош, който с нищо не може да бъде нито сравнен, нито заменен.
Да разбереш другия до себе си – или да го приемеш, без дори да го разбираш - заради правото му да бъде различен;
– да изстържеш злобата и егоизма от себе си, да изведеш като приоритет не просто правенето на добро, а доброто първо за другия, после за себе си;
– да изхвърляш своевременно гнева, огорчението и разочарованието – преди те да са те отровили, и да ги заменяш с благо смирение.....
Сигурно има поне още толкова неща, които можем да си пожелаем – все рецепти за душевен комфорт и живот в мир със себе си....Не сме светци и не това е целта ни, скъпи Икра, но ако поне се стремим към тези пожелателни линии на човешко поведение, опрощението не е толкова труден за постигане акт…
Най-лесно е да простиш, да се пречистиш и да забравиш…да изхвърлиш черните мисли за стореното зло, без да съдиш – другиму е дадено това право – да дадеш опрощение в душата си и да отминеш без гордост; по-трудно е да живееш с яростта и жаждата за отмъщение.
Ех, колко още мога да ги наредя, скъпи Икра – на думи много му разбирам – но пусто сърце – не трае, все иска да наложи своята правда – знаеш, няма нищо по-гордо и непримиримо от човешкото сърце! Сложен казус!
Благодаря ти, скъпи Икра! Поздрави!
donchevav написа:
Напълно споделям!
Да живееш в мир със себе си е безценно благо, душевен разкош, който с нищо не може да бъде нито сравнен, нито заменен.
Да разбереш другия до себе си – или да го приемеш, без дори да го разбираш - заради правото му да бъде различен;
– да изстържеш злобата и егоизма от себе си, да изведеш като приоритет не просто правенето на добро, а доброто първо за другия, после за себе си;
– да изхвърляш своевременно гнева, огорчението и разочарованието – преди те да са те отровили, и да ги заменяш с благо смирение.....
Сигурно има поне още толкова неща, които можем да си пожелаем – все рецепти за душевен комфорт и живот в мир със себе си....Не сме светци и не това е целта ни, скъпи Икра, но ако поне се стремим към тези пожелателни линии на човешко поведение, опрощението не е толкова труден за постигане акт…
Най-лесно е да простиш, да се пречистиш и да забравиш…да изхвърлиш черните мисли за стореното зло, без да съдиш – другиму е дадено това право – да дадеш опрощение в душата си и да отминеш без гордост; по-трудно е да живееш с яростта и жаждата за отмъщение.
Ех, колко още мога да ги наредя, скъпи Икра – на думи много му разбирам – но пусто сърце – не трае, все иска да наложи своята правда – знаеш, няма нищо по-гордо и непримиримо от човешкото сърце! Сложен казус!
Благодаря ти, скъпи Икра! Поздрави!
Да живееш в мир със себе си е безценно благо, душевен разкош, който с нищо не може да бъде нито сравнен, нито заменен.
Да разбереш другия до себе си – или да го приемеш, без дори да го разбираш - заради правото му да бъде различен;
– да изстържеш злобата и егоизма от себе си, да изведеш като приоритет не просто правенето на добро, а доброто първо за другия, после за себе си;
– да изхвърляш своевременно гнева, огорчението и разочарованието – преди те да са те отровили, и да ги заменяш с благо смирение.....
Сигурно има поне още толкова неща, които можем да си пожелаем – все рецепти за душевен комфорт и живот в мир със себе си....Не сме светци и не това е целта ни, скъпи Икра, но ако поне се стремим към тези пожелателни линии на човешко поведение, опрощението не е толкова труден за постигане акт…
Най-лесно е да простиш, да се пречистиш и да забравиш…да изхвърлиш черните мисли за стореното зло, без да съдиш – другиму е дадено това право – да дадеш опрощение в душата си и да отминеш без гордост; по-трудно е да живееш с яростта и жаждата за отмъщение.
Ех, колко още мога да ги наредя, скъпи Икра – на думи много му разбирам – но пусто сърце – не трае, все иска да наложи своята правда – знаеш, няма нищо по-гордо и непримиримо от човешкото сърце! Сложен казус!
Благодаря ти, скъпи Икра! Поздрави!
Пророк Мухаммед (Бог да го благослови и с мир да го дари) е казал, че всеки човек греши. А най-добрият грешник е онзи, който търси опрощение.
Все пак, ако се постараем, ще пожънем някакъв успех, дори минимален да е той :)
Лека вечер :)
да сгреши, важното е да не си повтаряме грешките, да можем да прощаваме. Само тогава се чувства и вижда силата на характера ни. Поздрав...харесаха ми мислите ти!
цитирайaip55 написа:
да сгреши, важното е да не си повтаряме грешките, да можем да прощаваме. Само тогава се чувства и вижда силата на характера ни. Поздрав...харесаха ми мислите ти!
Лека вечер! :)
5.
anin -
Прошката е сила и мъдрост -
20.03.2015 23:38
20.03.2015 23:38
Когато простиш, се живее по-леко...
цитирайПо-лесно е да простиш, отколкото да забравиш. При мен второто не се случва.
Хубав постинг!
цитирайХубав постинг!
anin написа:
Когато простиш, се живее по-леко...
troia написа:
По-лесно е да простиш, отколкото да забравиш. При мен второто не се случва.
Хубав постинг!
Хубав постинг!
По-добре се опитайте да отминавате нападките с усмивка. Няма смисъл да таим в нас негативни чувства.
Приятен ден :)
на хората които са те наранили и да простиш на себе си за грешките които си допускал,което според мен дори е по-трудно, е началото на дългия път към себе си!
Поздрави!Хубав ден!
цитирайПоздрави!Хубав ден!
emi1ts написа:
на хората които са те наранили и да простиш на себе си за грешките които си допускал,което според мен дори е по-трудно, е началото на дългия път към себе си!
Поздрави!Хубав ден!
Поздрави!Хубав ден!
Малцина са онези, които признават своите грешки. Всеки предпочита да се занимава с грешките на другите, отколкото да запретне ръкави и да поправи своите... Себепознанието е много дълъг процес.
Хубав ден и на вас! :)
ikra написа:
По-добре се опитайте да отминавате нападките с усмивка. Няма смисъл да таим в нас негативни чувства.
Приятен ден :)
troia написа:
По-лесно е да простиш, отколкото да забравиш. При мен второто не се случва.
Хубав постинг!
Хубав постинг!
По-добре се опитайте да отминавате нападките с усмивка. Няма смисъл да таим в нас негативни чувства.
Приятен ден :)
не е от злопаметност, а целта е друга. Човек трябва да помни, за да се предпазва. Има хора на които и да простиш, после пак те нараняват и пак и пак. Глупаво е да допускаш непрекъснато да ти се случва.:)
troia написа:
не е от злопаметност, а целта е друга. Човек трябва да помни, за да се предпазва. Има хора на които и да простиш, после пак те нараняват и пак и пак. Глупаво е да допускаш непрекъснато да ти се случва.:)
ikra написа:
По-добре се опитайте да отминавате нападките с усмивка. Няма смисъл да таим в нас негативни чувства.
Приятен ден :)
troia написа:
По-лесно е да простиш, отколкото да забравиш. При мен второто не се случва.
Хубав постинг!
Хубав постинг!
По-добре се опитайте да отминавате нападките с усмивка. Няма смисъл да таим в нас негативни чувства.
Приятен ден :)
не е от злопаметност, а целта е друга. Човек трябва да помни, за да се предпазва. Има хора на които и да простиш, после пак те нараняват и пак и пак. Глупаво е да допускаш непрекъснато да ти се случва.:)
Съгласен съм :)
но дълбоко в сърцата си - не! Само Бог може да прости всичко. Ние сме несъвършени. Израстваме, учим се, понякога прощаваме, по някога не. Но никога не можем да забравим. Аз поне не мога и си го признавам. Не мразя, не търся отмъщение, но дълбоко в душата ме боли. Тази болка си ме яде само мен, другият е опростен, вижда моята усмивка и благоразположение, но аз знам, че не мога да обичам повече този човек. Съжалявам. Поздрави и хубав неделен ден.
цитирайmakont написа:
но дълбоко в сърцата си - не! Само Бог може да прости всичко. Ние сме несъвършени. Израстваме, учим се, понякога прощаваме, по някога не. Но никога не можем да забравим. Аз поне не мога и си го признавам. Не мразя, не търся отмъщение, но дълбоко в душата ме боли. Тази болка си ме яде само мен, другият е опростен, вижда моята усмивка и благоразположение, но аз знам, че не мога да обичам повече този човек. Съжалявам. Поздрави и хубав неделен ден.
Именно затова трябва да се постараем да не бъде само на думи... Ако всичко ни беше наред, то нямаше да има смисъл от този пост :) Нека се опитаме да бъдем по-добри и лъчезарни :)
Приятен ден :)
Търсене