Докато поднасяла мляко на гостите си, възрастната жена казала:   - Ако и вие не ме посещавахте, нямаше да има кой да почука на вратата ми. Да знаете само колко щастлива ме правите!...

Старицата живеела в стара и вече рушаща се едноетажна къща и преживявала единствено с пенсията, заделена след смъртта на съпруга й. И без това не харчела много, та й били достатъчни тия пари. Но де да я нямало тая пуста самота, която за нея била по-трудна и тежка дори и от старостта.

Чиракът от магазина наблизо се отбивал при нея всеки ден, почуквал на прозореца и доставял нужните продукти. Но със собственика на магазина тя не се осмелявала да разговаря, защото се страхувала от него. Точно в тези моменти още повече я налягало чувството за самота и тя нетърпеливо очаквала своите верни гости...   Ето, тези гости отново я били навестили и пиели от поднесеното мляко. Възрастната жена, посочвайки им една пожълтяла снимка на стената, казала:   - Покойният ми съпруг беше висок мъж. Ето, това е той, а до него е синът ми. Беше на три годинки, когато се снимахме. Кой би повярвал, че един ден ще стане прочут лекар и ще се премести да живее в чужбина?!...
  Гостите мълчали и не коментирали нейните думи, защото тя всеки път ги повтаряла. Жената продължила:   - А до мен, момичето с къдравата косица, е дъщеря ми. Омъжи се за богат бизнесмен, но незнайно защо и тя не намира време за милата си майчица...
  Влажните очи на старицата не се откъсвали от снимката, а гостите, привършвайки с гощавката от мляко, вече се били изправили на крака и всички заедно се изнизали измежду счупените дъски на пода. Изчезнали от нейния поглед...

Малките котенца щели да й гостуват и през следващите дни, изпитвайки огромна благодарност за гощавката на възрастната жена...    

По една случайност гледах през прозореца . Забравил си да кажеш, че преди да си отидат гостите, старата жена ги е помилвала с костеливата си, но добра длан
Поздрави!
П и е р.

Навярно ги е помилвала, но не знам дали за изпроводяк...
Приятен ден Пиер! :)

Често живота ни подлага на такова изпитание -самотата. Хареса ми това, че в старицата няма озлобление и е благодарна и за малкото внимание та макар и от млекарчето и котетата. Когато ценим малкото, което ни се дава, вярвам че печелим Божията благословия и вечен живот...и ще бъдем компенсирани по някакъв начин...

Изпитанията са най-различни, едно от тях е самотата.
Да, тя не изпитва злоба, нито пък самосъжаление... Но добре би било, ако децата й се сещаха честичко за нея и я радваха с присъствието на внуците й, но уви....

в този разказ Ikra!
Личи че тази възрастна жена има голямо сърце - щастлива е и от малките радости които има в живота си.Такива хора най-добре разбират колко голяма е болката от самотата!Ах и тези деца,тези деца!
Хубаво е да има повече грижа за възрастните самотни хора във всяко общество което има претенции да е цивилизовано!
Приятна вечер!

"Нищо не търся, нито предлагам. Самотата ми дава Време за моите Мисли!"

Поздрави!
Твоите постинги винаги са човечни.

прашинката ж

ПС: Харесвам доста парчета на Юсуф...

Съгласен съм с вас!
Лека вечер :)

Благодаря за доброто мнение. Винаги си добре дошъл!
Спокойна вечер! :)

САМОТА.....ТОЛКОВА ПОЗНАТО..... НО НЕ Е ЗА ВСЕКИ....

Истинските родители са такива!
И обикновено съдбата им е такава Но те винаги прощават!

Котките имат способност да лекуват хората - и телата, и душите им. Сигурно и при самота помагат.
Тъжен разказ, но красив, човечен. Благодаря ти, Икра! Поздрави!

Благодаря! Лека вечер :)

Благодаря ви!
Приятна вече! :)

Вие ikra сте като бяла врана в блога, защото показвате, че може да се общува, да се споделя без гняв и злоба. Пример, как Интернет може да е място за разходка на душите в лабиринт от красота. Давате ми надежда, че доброто предстои

Надявам се да ни предстои само добро! Радвам се, че в този лабиринт наречен интернет успяхте да достигнете до блога ми :)
Приятен ден :)