За отговорността и морала,
лице в лице с общественото безразличие

Вацлав Хавел е чешки писател и политик, роден през 1936 година в Прага. По времето на комунистическия режим, през 1977 година, се ангажира политически с манифеста за човешки права Харта 77, по-късно е арестуван. След „нежната революция” през 1989 година става президент на Чехословакия, а впоследствие на Чехия (1989 – 2003 година). Автор на пиеси и политически есета. Предлагаме фрагменти от неговите „Летни размишления”:

Противно на цялата политическа нищета, с която всекидневно се сблъсквам, аз съм дълбоко уверен, че политиката по своята същност не е мръсно занимание. Единствено мръсните хора могат да я превърнат в такава. Не е вярно, че в политиката успяват само безчувствените циници, фукльовците, нахалниците и грубияните. Действително всички тях политиката ги привлича, но в крайна сметка тежест имат единствено почтеността и възпитанието.

Не е истина, че принципният човек не става за политик. Стига неговата принципност да е допълнена с търпеливост, размисъл, мярка и умение да разбира другите.

Непрекъснато някой ме съветва да се преструвам, когато се налага. Да се съобразявам с политическите капризи на деня, пък ако трябва и да полаская този или онзи, само защото ще му е приятно. Непрекъснато слушам и съвети от друг вид. Например как трябвало да бъда по-твърд, по-решителен, понякога да ударя по масата, на някого да изкрещя или, с други думи, в интерес на общото благо да предизвикам малко страх, дори малко ужас.

Знам обаче, че ако искам да остана верен на себе си и на своето разбиране за политиката, не трябва да обръщам внимание на такива съвети. Откровеността никога не може да се наложи чрез увъртане, истината – чрез лъжа, а демократичният дух – чрез авторитарно нареждане.

Мнозина от така наречената номенклатура, които до неотдавна се преструваха на защитници на социалната справедливост и на работническите интереси, за една нощ свалиха маските си и съвсем открито се превърнаха в класа на спекуланти и мошеници. Така че довчера внушаващи страхопочитание комунисти, днес вече са абсолютно безскрупулни капиталисти, които се смеят безсрамно в очите на същия работник, чиито интереси преди време привидно са защитавали.

Правилата, ако могат така да се нарекат, които авторитарният режим беше създал, са премахнати. Новите правила на свободно поетата отговорност към общото и за общото, все още не са създадени. Те и не могат да бъдат създадени, защото такова нещо се ражда и култивира в продължение на дълги години.

Вацлав Хавел , „Летни размишления”; превод: Владимир Трифонов;

 „Просвета”, 1993 година

http://cao.bg/

И аз винаги съм бил на това мнение, въпреки че едва днес попаднах на тези размишления...
Харесаха ми и реших да ги споделя с вас скъпи съблогъри. Надявам се да ви се понравят и да се възползвате.
Приятно четене. Това е само една част, а има още две.
Спокойна вечер :)

Малко са хората с толкова нищожни илюзии, каквито са моите. Чувствам се обаче задължен да отстоявам онова, което смятам за добро и правилно. Не знам ще успея ли, или не да променя нещо в тази посока. Допускам и двете възможности. Не допускам само едно: че е безсмислено човек да се бори за доброто.

В лице с общественото престъпно безразличие,
да но по българските закони- колективното решение не подлежи на осъждане- колко удобно за колективните органи... да грешат НЕНАКАЗАНО!

"Мнозина от така наречената номенклатура, които до неотдавна се преструваха на защитници на социалната справедливост и на работническите интереси, за една нощ свалиха маските си и съвсем открито се превърнаха в класа на спекуланти и мошеници."
УВИ!

Лек ден! :)

Приятен ден, друже! :)