Един видял без лапи лиса, ох, горката,
и се учудил той на Бог от добрината.
“Как дните свои преживява – и дали
без лапи може тя глада да утоли?” –
Смутен мъдрецът се питаше с мисъл ядна,
когато там лъвът един чакал нападна.
Нещастникът в стомаха му се озова –
остатъците лиса хапна след това.
На следващия ден пак всичко се повтори –
храна й прати Бог от своите простори.
Погледна я мъдрецът с тая вяра в Бог
и тръгна да му стори той поклон дълбок.
“Оттук насетне мравчица ще стана мила,
че слоновете се изхранват не със сила.”
Известно време мислеше си той така –
че Господ хляба му ще подаде с ръка.
Но нито близък, ни далечен го нагости –
подобно чанга стана кожа той и кости.
От слабост своя разум бе загубил вече,
но от стената на михраба глас му рече:
“Хитрецо, ставай и бъди ти хищен лъв,
не се прави на лисица слаба, имай стръв.
Бъди като лъва – храна да ти остава,
а не остатъка да те задоволява.
Разчитайки на собствените сили, яж,
тогава и възнаграден ще бъдеш – дваж!”
Вземи младежо, на мъдреца стар ръката,
но свойта не протягай – участ е позната.

- Саади -