За човека живот и смърт
Неразделни са навеки.
И до тогава ще е този кръговрат,
Докато съществува племето човешко.
Нека в горда висина звездите
С презрение към нас се взират,
Не им завиждам, а тъжа -
И те горките - звездите, като нас умират.
И след като този свят е мимолетен,
Какво значение има - секунда или век?
Еднакво нищожен е краткият миг
И за гордата звезда и за човек!



   

Обичам да гледам звездното небе и да мечтая за безкрая. Да политвам към звездите и да забравям за всички злини на земята.
Това са мигове мечти, свобода и безвремие.
Дори не намирам точната дума, с която да го опиша.
Мечтая да има свят отвъд Земята, свят, в който злото и скръбта нямат място. Свят на слънце и любов и мир и доброта.
За мен е ангелският свят. Моята мечта.
Изпращам ти поздрав, небето, видяно от моята градина в летен ден...

П. П. Сетих се за дно старо стихче, което преди време написах за една приятелка, реших да ти пратя и него, точно за звездите и хората е...
От стария ми блог, където от време на време пописвам.

Мъдро философско стихче.
Човекът и човечеството са безсмъртни с
поколенията, които създават и отглеждат.

Приятна вечер :)

Приятна вечер :)

Ние я приемаме като тъжната част, а може би е избавление. Кой ли знае? Докато живеем е хубаво да си мислим за смъртта. Имаше една книга: Кой ще заплаче за теб, когато умреш". Не че държа някой да заплаче, но това означава, че някой някъде държи или е държал на теб. Усмивки и спокойна вечер!

Споделям философията на творбата.
За себе си отчитам, че спомените са по-хубави от настоящето и бъдещето. Според мен смъртта е отдих, когато човек се умори, когато старите му познати оредеят, когато види, че наследниците му могат и без него, когато пресъхне творческия извор.
Благодаря, Икар, и за подходящата илюстрация.
П и е р

Приятна вечер :)

Спокойна вечер, друже! :)