- Какво правиш, дъще?
- Моля се, дядо.
- За какво се молиш, чедо?
- За всичко, което не ми достига в този живот, дядо...
- Не трябва да се молиш, моето момиче. А да Благодариш!
- Да благодаря?! Как така да благодаря, като имам нужда от толкова много неща... И то огромна нужда?!...
- И от какво толкова мислиш, че се нуждаеш, детето ми?
- От нова по-добра работа, например, за да имам повече време за себе си и за приятелите си, която да ми носи и по-добро заплащане. С парите, които изкарвам от нея да мога да си позволявам повече неща.
От по-голям и красив дом също, такъв, който да ми носи задоволство и удовлетворение, с много красиви и удобни вещи в него.
И не на последно място - от любовта, топлината и грижата на близък човек. Че децата са си деца, но всяко от тях вече пое по пътя си... и често вечер оставам сама...
- Пак ти казвам, чедо, не трябва да се молиш, а да Благодариш!
- Ти май не ме разбра?!...
- Много добре те разбрах, момичето ми. Щом се молиш да получиш по-добри от тези неща, значи ти вече имаш повечето от тях. Просто не си ги оценила или огледала добре.
Защото много хора и толкова нямат. Ровят в кофите за късче хляб, спят под балконите на някой като теб, върху постели от стари и непотребни кашони, и единственото, за което се молят, е, ако се разболеят, да има кой да им направи поне чаша чай, защото или нямат пари да си го купят, или деца, които да се погрижат за това. Единственото, за което молят, е, да са здрави и да има какво да сложат в устата си на другия ден.
Ето защо, моето момиче, трябва да Благодариш за това, което все пак имаш. Трябва да се научиш да откриваш дребните радости, които се крият в работата ти, в дома ти, в присъствието на децата ти в моментите, когато са около теб. Само така ще разбереш какво въобще нямат другите.
И за онова, което нямаш, също трябва да Благодариш. Защото точно то те кара всяка сутрин да се будиш с мисълта как да го откриеш и постигнеш и всъщност те прави по-мъдър, по-добър и по-ценен човек във всичко и за всички.
А какво по-хубаво от това – липсата на нещо да води до пълнота в самата теб и да те кара да живееш достойно...

"Благодаря за това което имам и за онова, което нямам!
Това, което имам, ме прави щастлива!
Онова, което нямам, ме кара да продължа напред!"

                                                                                                            
                                                                                                              Марияна Дживтерова

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------






--------------------------------
                                                     -------------------------------------
                                                                                                                ---------------------------


       

Поздрави!

Фотографиите ми харесаха! Някъде бях чела, че всяко шесто жилище в България пустее, а броят на бездомните се увеличава...
Силно се надявам тази тенденция да не е трайна.
Поздрави!

МНОГО МЪДРО ! БЛАГОДАРЯ !
ЛЕК И СПАСИТЕЛЕН ПОСТ !

Между надеждата и реалностите има огромна пропаст...
Фактите си са факти. Ако се разходите из доста от селата...ще се сблъскате с много по-фрапираща гледка, за съжаление. А за да не бъде трайна тази тенденция, трябва да се прави нещо в обратната посока - да остават хората да живеят и да се трудят в страната ни...
Успешен ден!

Сърдечни поздрави!

Приятен ден :)

Осъзнаването на тази притча е първата крачка по пътя към светлината, вътрешната хармония, благоденствието и щастието.
Бъди благословен, Икар, задето я популяризираш!

в днешно време остава на заден план, което е много лошо. Стремежа към повече и повече ни прави да сме егоисти и алчни хора. Да подариш на човека добра дума, да му помогнеш в нужда, да му се усмихнеш и да му пожелаеш искрено и от сърце успехи - това значи, че си на път да станеш добър човек. Желая Мир и Любов на Всички и Навсякъде!

Мир и Любов за теб също, друже!

ikra - мога да ти сложа само едно плюсче за това което си написал, а ми се иска много повече, но все пак мога. Да ти кажа благодаря за написаното защото се надявам, че все някой като го прочете ще стигне до тези елементарни истини
Поздрав
Ицко

- Какво бижу ми подари днес - със кристали, перли, лунен камък или просто стъкълца?
- Със сълзи в калейдоскоп и слънчев лъч. Завърти го! - отвърна росата.