Човек трябва ежедневно да се развива физически, интелектуално и духовно - това е много по-важно от покупката на нова кола, изискани дрехи или посещение на скъп ресторант.

За духовно развитата личност дори една мъдра сентенция в момент на умствена или интелектуална суша се превръща в обилен дъжд с дъга или в бездънен кладенец с чиста питейна вода. 

Тоест, щом се сблъска с неприятност или трудност, той става още по-устойчив и мъдър, генерирайки негативното в позитивно, запазвайки в душата си радостта и увереността в успеха. Ако допусне у себе си скука или отегчение, той, както и всеки друг човек, се превръща в нещастно същество, което може да бъде съкрушено дори от най-незначителните и маловажни неща.

За да се разбере по-добре какво имам предвид, за да се осъзнае колко сериозно могат да варират дълбочината на мисълта и широтата на погледа, ще цитирам думите на Михай Чиксенмихай:

"Човечеството се развива. Светът, в който живеем, става все по-сложен и човешкият отговор на това предизвикателство на сложността не е да си крием главите в пясъка, а да станем по-комплексни, по-уникални и в същото време по-силно свързани с други хора, идеи, ценности и социални групи... Ключът към щастието се крие в способността да контролираме себе си, своите чувства и преживявания, като по този начин откриваме радостта в ежедневието около нас... Зрялата, комплексна личност не е по-щастлива от незрялата, но има различно качество на щастието... Има по-просто щастие, по-достъпно, по-обикновено, за еднократна употреба; а има и по-сложно, неповторимо, собственоръчно изковано щастиe".

Сега живеем в буржоазно потребителско общество, в което смисълът на живота за масата хора е потреблението на колкото се може повече материални блага. В това общество "елитът" са богаташите.
И понеже отваряш дума за "щастието", на страница 50–та в Книгата ;–) съм написал : "Щастливи са само [умствено] ограничените хора".

Моето виждане относно щастието е доста по-различно :)
Приятни почивни дни :)

Щастието е талант - като любовта, това говорят моите наблюдения. Хора, които умеят да обичат, умеят да се влюбват - влюбените в живота хора, са щастливи. Но първо да благодарни! Няма как човек да е дълбоко неблагодарен и безгранично щастлив. Това е това щастие за което се говори горе, едноразово - на парче - купил си диван - щастлив си, ял си някъде на коктейл - авантичка - щастлив си. Пуснат промоцихка в Кауфланд и се докопаш до някой не дотам качествен артикул - щастийце...Татко казваше - "тъпи, но щастливи" - това важи именно за втората категория хора