Прочетен: 23394 Коментари: 41 Гласове:
Последна промяна: 30.03.2011 14:23
ГАЩИТЕ НА ГОСПОД
През един есенен ден на 1999 г., по време на разходка, си купих от сергиите на площад Славейков книга. Подмами ме заглавието “БЕЛЕНЕ. Сказание за концлагерна България”. От корицата ме гледа строго, волево лице: Стефан Бочев. Още същият ден я прочетох на един дъх, смаян и удивен. Останах развълнуван от една невероятна съдба на човек, който отведнъж попада в една неочаквана, смазваща всяко човешко достоинство действителност – тази на лагерите за превъзпитание – “Богданов дол” и “Белене” /”Персин”/. Без съд, без присъда, без даже да му е прочетена някаква, макар и формална заповед от каквато и да е институция. За срок – неопределен. А е бил царски дипломат в Швейцария. Могъл е да остане без проблеми в тази благословена страна. Но не, като някакъв безумен наивник се връща в своята си страна, защото наивно смята, че ще бъде необходим в новото време, след войната.
Книгата е уникален и правдив документ за един повратен момент от българската история, за който по принцип се знае много, но зърното на истинската истина е размесено, затрупано под пластове от полуистини и пропаганда. Знае се, че в лагерите са изпращани "враговете на народа" /знае се също, че замесените в убийства и насилия през периода 1941/1944 г. са избити къде без съд, къде с присъди от Народния съд след 9-ти септември/, но е въпрос какви са тези народни врагове и всички ли са били народни врагове? Въпрос: какво означава "народен враг" и кой определя това? Богатият или по-заможен човек народен враг ли е?
Защо човек като Стефан Бочев е обявен за народен враг?
Не само освободен просто от работа като неподходящ за новата власт /което би било донякъде разбираемо/, а е изпратен в концлагер.
Постоянните унижения, насилия, гаври, физическо малтретиране и глад не смазват този необикновено силен човек. Той преминава през нечовешките изпитания на лагера и не загубва човешкото си достоинство и излиза нравствения победител в стълкновението си с "новата вяра" на “превъзпитателите”.
Представете си: човекът с европейско образование и възпитание, завършил правни науки в Швейцария, ерудит и диломат, е подложен на “превъзпитание” от полуграмотни хора, примитивни и жестоки. Новите му професии са – говедар, свинaр, изкопчия...
Това, което покорява в тази във всяко отношение необикновена книга е високото присъствие на автора: с неподкупна морална устойчивост, с твърд характер и същевременно с вибрираща чувствителност.
В описанието на лагерния живот авторът е правдив до болка. От строгите редове, обаче, струи не униние и отчаяние, а благородна светлина, виталност, тънка наблюдателност по отношение на човешкото поведение и реакции на хората от двете страни на "барикадата", светла самоирония, остроумие, устойчивост и нравствена сила. Той надживява мъчителите си – дори чисто физически /1910 – 2002/. Неволно си спомняш Хемингуей в "Старецът и морето": Човек може да бъде унищожен, но не и победен!
По своята документална сила тази неголяма по обем книга напомня за знаменитите “Записки по българските възстания” на Захари Стоянов, макар че няма това епично платно и е далеч по -скромна като цел и постижение. Но е извънредно ценно свидетелство за едно отминало време, предопределило съдбата и пътя на България за половин век.
“...По едно време излязоха ония: Малшанс! Води ги лейтенантът!Забравил съм името на тоя лейтенант от милицията, но беше един – хем злобен, хем педантичен човек. Няма съмнение: тоя ще иска да ме претърси основно...
В този момент обаче аз получих “вдъхновение”. Или по-точно засърбя ме крастата и изведнъж ми стана ясно какво трябва да правя, за да изляза сполучливо от създалото се опасно положение. Като мина прегледът на онзи селянин - какво имаше да му се гледа на него, глухонемия, някакво вързопче и една торба - аз пристъпих напред към лейтенанта, дръгнейки се, и отворих сандъчето с книгите ... Начинът, по който той ги обърна – само горе-долу, и то отдалече, с помоща на някаква пръчка, - ме увери, че всичко ще мине, както съм го замислил.
Така че – все тъй дръгнейки се – аз се приближих към лейтенанта, поднасяйки му торбата и разгърдвайки се, като старателно изваждах разните си там вещи и ги приближавах към него. Той се отдръпна.
- Мърш от тука! – Аз обаче пак напред, просто се навирам.
- Мърш от тука! – викна ми пак той . –Хайде, да те няма! Подир тая волска кола! – И показа с пръчката една кола, впрегната с два вола, която очевидно тръгваше съм селото...
В ушите ми продължаваше да звучи това сладко “Мърш от тука!”, което ме спаси. Тоя лейтенант очевидно свързваше в мисълта си моята особа с мисълта за ... “мърша”. Не не му придирвах, с облекчение си поемах въздух, крачейки с моя глухоням спътник! Аз не само потеглях към свободата, ами и отгоре на това – със съкровището си “спасено”.
И сега – в едно светкавично мигновение - ми просветля: крастата, мен ме пуснаха заради крастата! Както тоя селянин – заради глухонемотата му! ... Светкавицата на просветлението ми беше начупена, водеше далече: всичко това аз съзрях в едно мигновение. “Заради” крастата? Не: “благодарение” на крастата! Благодарение на това, че този милиционерски старшина Иван партизанина несъмнено беше докладвал за “опасността”, която представлявах: да заразя добитъка, свинете, даже ... питомците!
Но защо беше докладвал той за моята краста? Ами че ясно: защото бях на обора говедар и при това – крастав!
А откъде получих аз тая спасителна краста? От ... гащите на бригадирката механизаторка, гдето не ми ставаха други, освен нейните – мръсни, омазнени, пък се оказа, че били намазани с “потенциална свобода”! А пък как попаднах говедар? Ами нали зарад онова сбиване с дангалака приспособленец, който беше “четен” на обекта “Градината”.
Причинната връзка – начупена като тази светкавица на просветлението – беше очевидна. И отгоре на всичкото това това внезапно засърбяване от крастата тъкмо когато вече щях да попадна в ръцете на милицията с вичките мои тетрадки и тефтери! С една дума, както в народните приказки Господ праща някоя пчела да пошепне на ухото някому, чрез когото Господ иска да извърши някоя от своите – добри ли, други ли за нас - дела ! ... Корените на съдбата ни са дълбоко неизследваеми. Но средствата, чрез които тя се осъществяьва, са пред нашите очи. Онзи, който върши всичките тия чудеса, върши ги с ... подръчни средства и без никакво нарушение на законите на естеството:та те са си негови! И понеже, изглежда беше решил да ме поизвади от персинската кал и лапите на “народната” милиция, той – да не губи време – си послужи с гащите на бригадирката механизаторка и с крастата й.
Е, това е пък вече съвсем много, чувам да казва някой читател. Да забърква Господ с гащите на някаква си крастава бригадирка механизаторка – как не ви е срам! Не, друго е срамното: не чрез тия крастави парцали да ми се дарява свободата, ами и в името на свободата, правдата, демокрпацията, социализма, комунистическия хуманизъм и мога ли да изброя още в името на какви все “висши стойности” да ми се отнема свободата, здравето и животът! И да ме напъхват в тия крастави гащи, калища, побоища и какви ли не още реалсоциалистически превъзпитания персински, та да трябва да се чуди чак и Господ как да ме освободи!”
Тагове:
30.03.2011 09:16
Поздрави
Валя
Поздрави
Валя
Всичко.
30.03.2011 10:12
Голямият литературен историк и литературен критик Тончо Жечев казваше: Всичко положително в света е постигнато на базата на еволюцията, а революциите идват с насилия, беззаконие и терор. /по памет цитирам/
Има и друга. Помогни си сам, за да ти помогне и Господ.
30.03.2011 10:29
Пилат Понтийски
даде вече разрешение
За снемане от кръста
и за погребение
На тялото Христово.
А Йосиф от Ариматея го запита:
Осъден бе невинен...
Той защо зачита решения сурово?
„Управник римски съм.
Аз съдя и решавам.
Със опит съм богат
И хората познавам.”
Отвърна му Пилат:
„Във разговор с Христа
Словата му следях;
Прониквайки в тях,
Аз истини прозрях:
- Не са за тоя свят!
Повярвалите люде
– чисти, възвисени,
Със неговото име
–небесно озарени
Блаженства ще съзират.
А други пак на кръста,
Само зарад слово
За мисъл само друга
В името Христово
Смъртта си ще намерят!
/24.06.1991 година/
30.03.2011 10:47
30.03.2011 11:10
Поздрави и от мен!
Поздрави!
30.03.2011 11:36
... както и на автора й Стефан Бочев.
А най-много - посветена на хиляди българи, преминали "превъзпитанието" си и си останали истински хора, истински корави българи.
30.03.2011 11:39
Поздрави и от мен!
Зная, че има най-малко две издания и сигурно може да се намери. Потърси в Интернет информация.
30.03.2011 11:42
Поздрави!
Поздрави! И най-добри пожелания!
30.03.2011 13:17
Потресаващи са фактите в нея ...А духът е останал жив .
Споделям мислите на tota - тъжна е истината .
Поздрави за постинга !
30.03.2011 14:03
Като че ли сме склонни да забравим бързо това недалечно минало, но то не ни забравя и ни държи в ноктите си. Плащаме още данъка му. Не сме се пречистили.
Поздрави, Учителко, поздрави Поетесо!
30.03.2011 14:08
Потресаващи са фактите в нея ...А духът е останал жив .
Споделям мислите на tota - тъжна е истината .
Поздрави за постинга !
... този период от близката ни история, който се опасявам, че като българи не сме го още преосмислили истински. Не сме преживяли истински катарзиса си.
Поздрави!
Стискам ти ръка Санде!
30.03.2011 16:14
Стискам ти ръка Санде!
... има директна връзка и с днешното ни дередже, а и с бъдещето на българската нация.
30.03.2011 17:03
Все ми се струва, обаче, че темата за убийствата, Народния съд и концлагерите след 9-ти септември 1944 г. като че ли се мина набързо, като че ли се замете под килима.
30.03.2011 17:40
Има един момент в който един от пазвантите казва: През тези лагери за превъзпитание трябва да премине целия народ!
Сигурно е чул това от началниците.
... социалистически лагер. И превъзпитанието на народа си тръгва от първия ден на новата власт - от училищата, ВУЗ, ДКМС, БКП, радио, вестници, нагледна агитация, всеки ден и час - превъзпитание! А най-будните и непокорните - в специални концлагери, като Стефан Бочев и хиляди други.
Имате основание. Една система представена през призмата на един човек и преживяното от него винаги има такова въздействие. Проблемът наистина опира като цяло до две коренно различни политически и стопански системи въз основа на които се гради обществото. За съжаление малките държави не могат да избират сами развитиито си. Особено тук на Балканите.
Имате основание. Една система представена през призмата на един човек и преживяното от него винаги има такова въздействие. Проблемът наистина опира като цяло до две коренно различни политически и стопански системи въз основа на които се гради обществото. За съжаление малките държави не могат да избират сами развитиито си. Особено тук на Балканите.
Напълно съм съгласен. Законите на джунглата "по-силният печели" действат и при хората :)
31.03.2011 04:26
... но защо? Сменя се системата, която се провали - от Германия до Виетнам /изключваме Китай/. Тази система ни бе натрапена със сила. Включително с концлагерите.
Пътят към нормалните, проспериращи европейски народи за нас се оказа много труден. Провален преход. Защо? Кой го провали? Така ли е в Словения? В Чехия, Унгария, Полша, Германия /ГДР/?
Директното сравняване на системите е абсурдно и късогледо.С една дума, за да няма обидени - сравняването на системите е в основата си погрешно. Да не бъркаме цивилизационния избор с нашите си, български бакии.
Аз не мога да си представя как може да оцелее човек там и да запази духа си. А Стефан Бочев е намерил сили дори и за хумор.
Изключително жизнена и волева личност!
Благодаря ти, че ни представи книгата му, Санде!
И поздравления за атрактивното заглавие! :)
31.03.2011 09:06
Аз не мога да си представя как може да оцелее човек там и да запази духа си. А Стефан Бочев е намерил сили дори и за хумор.
Изключително жизнена и волева личност!
Наистина какъв корав българин е този Стефан Бочев, не трябва да ги забравяме тези хора!
Благодаря ти, че ни представи книгата му, Санде!
И поздравления за атрактивното заглавие! :)
Измислил е и виното и водката, други хубави неща. Господ.
Без чувство за хумор и смях, без водка и жени, май нищо не ни остава.
Знаете има една приказка "Светът е оцелял защото се е смял и пил!"
Измислил е и виното и водката, други хубави неща. Господ.
Без чувство за хумор и смях, без водка и жени, май нищо не ни остава.
Знаете има една приказка "Светът е оцелял защото се е смял и пил!"
И Господ има чувство за хумор: не се колебае да използва даже едни мръсни гащи, но да спаси невинния човек.
Наздраве, господа офицери, медсестри и вся остальная непиющая ... молодьож!
Не може да избягаме от сянката си.
Преди години един мой познат ми разказваше за Белене - после почина, записах разказа му, но съм го дала на друг издател....
Невинни - виновни - а зверовете, на които се хвърлят и невинните и виновните остават същите, когато посоката на виновно-невинните се смени.
Песента е разплакващо - хубава. Няма общо с чалгата, защото хваща здраво за сърцето.Много вълнуваща, чудесна!!!
Наистина не бях я чувала.Благодаря ти!
12.04.2011 14:53
Преди години един мой познат ми разказваше за Белене - после почина, записах разказа му, но съм го дала на друг издател....
Невинни - виновни - а зверовете, на които се хвърлят и невинните и виновните остават същите, когато посоката на виновно-невинните се смени.
... омаловажават. Избити партизани и ятаци, запалени къщи, концлагери. После - обратно: избити без съд и присъда или от Народния съд, но в смутно време. И нови концлагери! Народен враг! Какво е това? Кой го определя. Във всеки случай не закона.
А трябва национално помирение.
12.04.2011 14:55
Песента е разплакващо - хубава. Няма общо с чалгата, защото хваща здраво за сърцето.Много вълнуваща, чудесна!!!
Наистина не бях я чувала.Благодаря ти!
Поздрави!
А в Р Македония я пее само групата "Бисер" от Демир Хисар. Ще излезе,че войниците са от Демир Хисар.
Кой ги и оклеветил, кои са душманите? Накъде "плови" параходот?
Към Албанския бряг? Най-вероятно към италианския бряг ... Италианската окупация на Западна Македония 1941-1944 г. ??? Или от Първата световна война ?
***
Благодаря за каментара. Точен си. Няма какво да се добави.
Поздрави!