Постинг
29.06.2022 18:10 -
Дъжд
Автор: noir
Категория: Поезия
Прочетен: 4708 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.06.2022 18:19
Прочетен: 4708 Коментари: 0 Гласове:
19
Последна промяна: 29.06.2022 18:19
Бавно изнизва се и този странен ден,
белязан в мислите от своето непостоянство,
с което - почудата надигна той във мен,
защото някак намерих го за странно
как ярко слънцето печеше,
а после - ей тъй, набързо притъмня,
дъждът - нито спокойно си ръмеше,
нито пък и отведнъж се той изля,
ами в ритъма на нежна песен
по зелените листа мелодично затактува,
и с напоителната своя искреност небесна,
природата пречистена накара да ликува.
Със букет от капки лицето ми изми,
щом с поглед устремен вгледах се в безкрая,
от който сякаш облаците плачеха със истински сълзи,
но с тази разлика, че всъщност бяха сладки,
горещи, разтварящи, проникващи дълбоко,
преминаващи през мен, все едно са светлина,
а наметалото от спомени на раменети ми широки
стече се като мътилка сива в моите крака.
Чисто нов, измокрен, прероден,
към своя дом обратно крача с лекота,
притеглен от картини ярки върху хоризонта озарен
от слънцето, усмихнато на чудната дъга,
и от птиците, извиващи отново мелодии любовни,
по дърветата, под които мързеливо пътят се протяга,
разказвайки за живота мъдрости вековни -
че бурите сърдити бързо отминават.
Пристигнал, прекрачвам входната врата накрая,
мокрите ми дрехи на земята падат в следващия миг
и своя образ търся да открия в старо огледало,
но непознат дори за него е новият ми лик.
белязан в мислите от своето непостоянство,
с което - почудата надигна той във мен,
защото някак намерих го за странно
как ярко слънцето печеше,
а после - ей тъй, набързо притъмня,
дъждът - нито спокойно си ръмеше,
нито пък и отведнъж се той изля,
ами в ритъма на нежна песен
по зелените листа мелодично затактува,
и с напоителната своя искреност небесна,
природата пречистена накара да ликува.
Със букет от капки лицето ми изми,
щом с поглед устремен вгледах се в безкрая,
от който сякаш облаците плачеха със истински сълзи,
но с тази разлика, че всъщност бяха сладки,
горещи, разтварящи, проникващи дълбоко,
преминаващи през мен, все едно са светлина,
а наметалото от спомени на раменети ми широки
стече се като мътилка сива в моите крака.
Чисто нов, измокрен, прероден,
към своя дом обратно крача с лекота,
притеглен от картини ярки върху хоризонта озарен
от слънцето, усмихнато на чудната дъга,
и от птиците, извиващи отново мелодии любовни,
по дърветата, под които мързеливо пътят се протяга,
разказвайки за живота мъдрости вековни -
че бурите сърдити бързо отминават.
Пристигнал, прекрачвам входната врата накрая,
мокрите ми дрехи на земята падат в следващия миг
и своя образ търся да открия в старо огледало,
но непознат дори за него е новият ми лик.
Няма коментари