Имало един човек, който след дълги и мъчителни усилия постигнал висока духовна степен. Веднъж тръгнал на път, но времето било непоносимо горещо, а пътят много дълъг.  Всевишния се смилил над този свой раб и заповядал на един облак да го следва правейки му сянка.

 

Един друг пътник забелязал това и си помислил, че може и той да се възползва от сянката на този облак, с която Бог облагодетелствал този свят човек, за да стигне и той по-лесно там, където бил тръгнал. Но когато светецът видял, че и друг се присъединил към неговата сянка сметнал, че онзи не е достоен за такава благодат, а само той. Почувствал гордост в себе си, променил изражението и походката си мислейки си: "Този облак е изпратен лично и единствено за мен, заради онова което съм постигнал. Само аз заслужавам такава почит. Постигнал съм си го..."

 

Пътника зад него усетил това, оттеглил се от сянката и седнал покрай пътя, за да си почине, но какво се случило тогава? Вместо облака да продължи да следва същия човека останал да прави сянка на другия пътник!...

 

…..

 

Така става, когато човек забрави Истинския притежател на благата и не Му благодари, а се възгордява. Тази гордост става причина за падение и лишение...

 

В живота ни винаги става така с успехите ни - възгордеем ли се от тях, ще ни последва падение и лишение! Да не забравяме - вместо да се възгордяваме трябва да благодарим на Всевишния за всичко, с което ни е облагодетелствал. Защото всичките ни успехи и блага са от Него.

 

Вместо високомерни нека бъдем скромни!...

Бих поспорила аз!
Честно казано, не съм много съгласна!
Дано не ви разгневя, но струва ми се, ето точно тук, този текст: "Защото всичките ни успехи и блага са от Него" (аналогичен се среща многократно в Евангелията) ми звучи много ама много догматично.
Къде остава Човека, Личността с енергията си, творчеството си, приноса си да бъде/стане това, което е?!!
Успеха плод на какво е?
Не е ли на амбицията, волята, желанието на личността? Или е случайност, късмет, нещо паднало"от Небето"?

Поздравления.Гордостта е погубила мнозина.
Лек ден!

Човека има дарби и заложби от Него. Редно би било освен да ги развива и да благодари за тях. Гордостта променя вътрешната мотивация и от там смисъла на усилието. Бих предпочел лекарят ми да е станал лекар поради желанието да помага, вместо поради желанието да спечели Нобелова награда. Бих казал същото и за учителя, художника и папата.
И като допълнение - Защо ли хората се хвалят с парите си, вместо с начина по който са се сдобили с тях?...
Амбицията и волята са довели на власт всичките ни политици и те се гордеят със себе си. Ние обаче като че ли не се гордеем с тях.

„ Не забравяй Всевишния и Той ще те пази. Не Го забравяй и ще го откриеш пред себе си. Ако молиш, моли само Него и, ако търсиш помощ, търси само Неговата. И знай, че ако всички хора се съберат, за да ти направят добро, ще ти сторят само толкова, колкото Той вече ти е бил предписал, и ако се съберат да ти навредят, ще ти навредят само с толкова, колкото вече ти е бил предписал. Писалките са вдигнати и страниците са сухи!”