Човекът е най-великото творение във Вселената, което беше избрано от Всевишния, за да бъде Негов наместник на Земята. Пратениците пък са най-висшите творения сред хората, а Пророкът Мухаммед /Аллах да го благослови и с мир да го дари/ е последният пророк. Той е Пратеник, който е изпратен като милост за световете, и чрез който човечеството за пореден път бе изведено от тъмнината към светлина.
Винаги когато се сетя за времето, в което за живеели хората преди да бъде изпратен Мухаммед /Аллах да го благослови и с мир да го дари/ като пратеник, аз си спомням за положението на малките момиченца и онова, което ги очаквало в последствие. Онзи, които бил известен, че му се е родило момиче изпадал в ужас, срам и отчаяние. Срамувал се да излезе сред хората, за да не го подиграват. Така този баща трябвало да избира между две неща – да остави живо това момиче, като се примири да живее с унижението и срама, или да го зарови живо, като изчисти своето достойнство и чест.
Ето на такова унижение била подлагана жената през време на невежеството /преди да бъде изпратен Мухаммед за Пророк/.
Тук бих искал да вмъкна, че това унижение и потъпкване на правата на жената не било присъщо само за арабите по онова време, а положението в Римската империя и в империята на Сасанидите било същото.
С изпращането на честития Пратеник Мухаммед /Аллах да го благослови и с мир да го дари/ тази практика била забранена и порицана. Всевишният казва в Свещения Коран:
“И не убивайте своите рожби поради бедност! Ние храним и вас, и тях.” /6: 151/
Веднъж един от сподвижниците на Мухаммед /Аллах да го благослови и с мир да го дари/ отишъл при него и казал:
“О, Пратенико на Аллах, извършил съм огромен грях!"
Пророкът /с.а.с./ рекъл: "Разкажи ми!”
Човекът бил притеснен. С разтреперан глас започнал да разказва:
“По време на невежеството ние погребвахме своите момичета живи. Аз също имах дъщеря. Един ден казах на съпругата си да я облече с хубави дрехи, за да я заведа при вуйчо й. Тя разбра какво ще се случи, но нищо не можеше да направи... Заведох я до ръба на една яма, която предварително бях изкопал и й казах да надникне в нея. Когато тя се наведе аз я бутнах вътре. Момичето ми не знаеше какво ще направя с него. То бе забелязало по бузата ми пясък и се опита с ръката си да го изчисти, а аз го зарових живо…”
Когато човекът разказваше това, от очите на Пророка и на всички присъстващи се стичаха сълзи. Един от присъстващите там порица човека: “Ти много натъжи Пророка”, а Пророка помоли мъжа още веднъж да му я разкаже, а след това още веднъж и още веднъж.
С повторното разказване на случката Пророка сякаш искаше да внуши следното: “Ето какви бяхте вие преди появата на Исляма. Припомнете си още веднъж за човечността, на която Ислямът ви научи.”
21.03.2010 23:08
Привет ikra, благодаря за мъдрите думи!
22.03.2010 00:57
Поздрави, ikra, че ни припомни една от милостите на Исляма, а именно отношението към женските рожби.
Да си припомним думите на Мухаммед/Аллах да го благослови и с мир да го дари /, който казва:
"Който има три дъщери и ги възпита добре, няма пречка да влезе в Рая. "
И за две дъщери е казал същото.
С тези свои думи е искал да покаже наградата за ценността на момичето според Исляма.
Поздрави!- Хатидже
22.03.2010 02:12
Много страшна притча, Икра!
22.03.2010 11:53
25.05.2011 15:10