Постинг
01.12.2012 16:43 -
Цената На Щастието
Автор: ikra
Категория: Други
Прочетен: 9470 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 01.12.2012 16:51
Прочетен: 9470 Коментари: 18 Гласове:
39
Последна промяна: 01.12.2012 16:51
Живял един бедняк, който непрекъснато бил недоволен от съдбата си. Вярвал, че ако стане богат, ще бъде и много по-щастлив.
Колко често определяме живота си като празен и го наричаме със жлъчни и мрачни имена, когато душата ни се озове в пустиня и сърцето е опиянено от себе си!...
Но ето, че един ден, нещастният човек срещнал краля, който ходел предрешен по улицата, за да види как живеят поданиците му. Беднякът споделил с него представата си за щастие и мечтата си поне един ден в живота си да бъде богат и влиятелен. Царят се замислил и му предложил да отиде в двореца и да управлява вместо него - колкото дни пожелае. Речено-сторено. Посрещнали бедняка в двореца, облекли го в сърма и коприна, поставили на главата му корона от скъпоценни камъни... Всички се прекланяли пред волята му и изпълнявали всяко негово желание. Хранел се с изящни ястия на богата трапеза, вкусвал екзотични плодове и несравними по аромат напитки. Всички придворни го ласкаели. Денят преминал в забавления и пищни веселия. - Ето, това е щастието! – мислел си мнимият цар. – Така бих живял щастливо цял живот! Настъпила нощта. Придворните приготвили ароматна вана изпълнена с благоухания и кристална вода. След това го облекли в ефирни одежди и го съпроводили до покоите му. Леглото било широко и меко, завивките от пух, балдахинът от китайска коприна. Въздъхнал щастливо беднякът и погалил с ръка атлазените чаршафи. И точно в момента, когато полегнал замаян от щастие върху възглавницата - що да види? На стената над главата му висял меч, завързан на тънък косъм...
Каква е стойността на величието? Властта прави ли ви щастливи? Каква е цената на отговорността, здраво преплетена в стегнатия вътък на властта? Често външният израз на въжделенията ни към това, което разбираме като щастие ни пречат да вникнем в неговата същност. Ако трудности не срещахме, всички щяхме да царувамe от щедрост нищета да става, от смелост гибел да настава...
Любимият ни Пророк Мухаммед е казал: "Ако на хората се даваше толкова, колкото призовават, някои хора щяха да твърдят, че имуществото и кръвта на други са техни. Но доказателството е за претендиращия, а клетвата се възлага на отричащия."
Наистина, каквото и да притежава човек, винаги му се струва малко. Колкото и да е щастлив, винаги копнее за още по-голямо щастие, без дори да знае как изглежда то... Колко е голямо, каква е неговата същност? Това, което имаме, никога не ни задоволява!...
-------------------------------------------- А вие готови ли сте за нещо истинско, в което няма никакво съмнение, че ще ви сполети - смъртта, която приближава към нас с всеки изминал ден или предпочитате да забравите за нея, преследвайки измамното великолепие на властта? Не забравяйте, че изменчивостта и преходността на щастието е надвисналата опасност над видимото благополучие!...
КОНКУРС „БУДИТЕЛИ“
КОДЪТ НА ГЛАГОЛИЦАТА НИ КРИЕ СМИСЪЛЪТ Н...
Савската царица предрича преражданията н...
КОДЪТ НА ГЛАГОЛИЦАТА НИ КРИЕ СМИСЪЛЪТ Н...
Савската царица предрича преражданията н...
1.
starbuck69 -
:)
01.12.2012 17:37
01.12.2012 17:37
Мисля,че Щастието няма цена. "Цена" има продадената душа...
Поздрави!
цитирайПоздрави!
2.
ikra -
За да се докопат до така сладката сила и власт, която ги прави "недосегаеми"...
01.12.2012 17:45
01.12.2012 17:45
доста хора продават не само душата си, а дори и близките си...
цитираймъдрите ти притчи... ако хората се всушваха повече
в думите на Господ... щяха да живеят в мир със себе си
и останалите... клипът ми хареса, много...
топъл поздрав за теб...
цитирайв думите на Господ... щяха да живеят в мир със себе си
и останалите... клипът ми хареса, много...
топъл поздрав за теб...
mariniki написа:
мъдрите ти притчи... ако хората се всушваха повече
в думите на Господ... щяха да живеят в мир със себе си
и останалите... клипът ми хареса, много...
топъл поздрав за теб...
в думите на Господ... щяха да живеят в мир със себе си
и останалите... клипът ми хареса, много...
топъл поздрав за теб...
"Наистина, каквото и да притежава човек, винаги му се струва малко."
Тази мисъл ми напомня добре известната притча колко тежи един човешки череп. Сложили го на едното блюдо на кантара с кухите орбити към другото и започнали да слагат жълтици. Станала цяла камара, преливали и падали на земята тежките златни монети, но блюдото с черепа все оставало в ниското. Там присъствал и един мъдрец, който казал да метнат върху черепа парцал, да не "вижда" с какво го теглят. Две-три жълтици били достатъчни човките на двете тепсийки да се изравнят. Друго не зная и не искам да зная за алчността човешка. Но ще разкажа един истински случай. В село Дядово, Новозагорско, имаше българо-холандска експедиция, която проучваше една праисторическа селищна могила. Копаеха ученици и студенти. Имаше и работници от селото. Един холандски студент, Томас Спитцерс, понаучи български и продължи да посещава България дори след като завърши историческа антропология в Амстердам. Дружелюбен по характер, той имаше много познати из страната, но аз му бях нещо като изповедник. След гостуването у възрастна дама , живееща някъде около големите "Петте кюшета" в София, годината беше 1990-та или 1991-ва, сподели, че тя му казала: "Ще се храним с хляб и чубрица, но ще издържим!" Споменатите години бяха гладни години. И може би алчността човешка се тушира именно по време на социални и природни бедствия. Без да съм съвсем сигурен...
цитирайТази мисъл ми напомня добре известната притча колко тежи един човешки череп. Сложили го на едното блюдо на кантара с кухите орбити към другото и започнали да слагат жълтици. Станала цяла камара, преливали и падали на земята тежките златни монети, но блюдото с черепа все оставало в ниското. Там присъствал и един мъдрец, който казал да метнат върху черепа парцал, да не "вижда" с какво го теглят. Две-три жълтици били достатъчни човките на двете тепсийки да се изравнят. Друго не зная и не искам да зная за алчността човешка. Но ще разкажа един истински случай. В село Дядово, Новозагорско, имаше българо-холандска експедиция, която проучваше една праисторическа селищна могила. Копаеха ученици и студенти. Имаше и работници от селото. Един холандски студент, Томас Спитцерс, понаучи български и продължи да посещава България дори след като завърши историческа антропология в Амстердам. Дружелюбен по характер, той имаше много познати из страната, но аз му бях нещо като изповедник. След гостуването у възрастна дама , живееща някъде около големите "Петте кюшета" в София, годината беше 1990-та или 1991-ва, сподели, че тя му казала: "Ще се храним с хляб и чубрица, но ще издържим!" Споменатите години бяха гладни години. И може би алчността човешка се тушира именно по време на социални и природни бедствия. Без да съм съвсем сигурен...
Уморих се!
В съкратен вариант:Човек се ражда гол и го погребват с костюм!
Цял един живот...за един костюм...другото е суета...
Харесах пастинга и клипчетата!
Поздрави Ikra!:)))
цитирайВ съкратен вариант:Човек се ражда гол и го погребват с костюм!
Цял един живот...за един костюм...другото е суета...
Харесах пастинга и клипчетата!
Поздрави Ikra!:)))
Истина е и това, че "мъдростта е тъга", а щастието е настройка да си доволен от това, което имаш, което получаваш и можеш да дадеш. Всичко друго е суета, която също е двигател и вероятно е необходима. Дали сме тук, за да сме щастливи или да опитаме да направим тази настройка? Животът ни преподава своите уроци и дори ги повтаря ако не сме усвоили необходимите ни знания, от което често ни боли. Но пък и болката е за това...
Май много разсъждавах...
Благодаря за хубавата притча! Поздрави!
цитирайМай много разсъждавах...
Благодаря за хубавата притча! Поздрави!
Kakto vinagi uspqvash da nakarash chovek da se zamisli varhu egocentrichnosta si , i da napravish taka da usetim Vsevishniqt po blizko do dushite ni .ALLAH da e dovoeln ot tebe
цитирайПоздрави и от мен за постинга, Iikra! Човек не трябва да се самозабравя и трябва да се опита да оценява и дребните неща в живота си... Всичко останало е суета.
цитирайЩастието има цена, посилна за всеки човек,
защото той я носи в себе си!:)
Поздрав!
цитирайзащото той я носи в себе си!:)
Поздрав!
pvdaskalov написа:
"Наистина, каквото и да притежава човек, винаги му се струва малко."
Тази мисъл ми напомня добре известната притча колко тежи един човешки череп. Сложили го на едното блюдо на кантара с кухите орбити към другото и започнали да слагат жълтици. Станала цяла камара, преливали и падали на земята тежките златни монети, но блюдото с черепа все оставало в ниското. Там присъствал и един мъдрец, който казал да метнат върху черепа парцал, да не "вижда" с какво го теглят. Две-три жълтици били достатъчни човките на двете тепсийки да се изравнят. Друго не зная и не искам да зная за алчността човешка. Но ще разкажа един истински случай. В село Дядово, Новозагорско, имаше българо-холандска експедиция, която проучваше една праисторическа селищна могила. Копаеха ученици и студенти. Имаше и работници от селото. Един холандски студент, Томас Спитцерс, понаучи български и продължи да посещава България дори след като завърши историческа антропология в Амстердам. Дружелюбен по характер, той имаше много познати из страната, но аз му бях нещо като изповедник. След гостуването у възрастна дама , живееща някъде около големите "Петте кюшета" в София, годината беше 1990-та или 1991-ва, сподели, че тя му казала: "Ще се храним с хляб и чубрица, но ще издържим!" Споменатите години бяха гладни години. И може би алчността човешка се тушира именно по време на социални и природни бедствия. Без да съм съвсем сигурен...
Тази мисъл ми напомня добре известната притча колко тежи един човешки череп. Сложили го на едното блюдо на кантара с кухите орбити към другото и започнали да слагат жълтици. Станала цяла камара, преливали и падали на земята тежките златни монети, но блюдото с черепа все оставало в ниското. Там присъствал и един мъдрец, който казал да метнат върху черепа парцал, да не "вижда" с какво го теглят. Две-три жълтици били достатъчни човките на двете тепсийки да се изравнят. Друго не зная и не искам да зная за алчността човешка. Но ще разкажа един истински случай. В село Дядово, Новозагорско, имаше българо-холандска експедиция, която проучваше една праисторическа селищна могила. Копаеха ученици и студенти. Имаше и работници от селото. Един холандски студент, Томас Спитцерс, понаучи български и продължи да посещава България дори след като завърши историческа антропология в Амстердам. Дружелюбен по характер, той имаше много познати из страната, но аз му бях нещо като изповедник. След гостуването у възрастна дама , живееща някъде около големите "Петте кюшета" в София, годината беше 1990-та или 1991-ва, сподели, че тя му казала: "Ще се храним с хляб и чубрица, но ще издържим!" Споменатите години бяха гладни години. И може би алчността човешка се тушира именно по време на социални и природни бедствия. Без да съм съвсем сигурен...
neprosvet написа:
Уморих се!
В съкратен вариант:Човек се ражда гол и го погребват с костюм!
Цял един живот...за един костюм...другото е суета...
Харесах пастинга и клипчетата!
Поздрави Ikra!:)))
В съкратен вариант:Човек се ражда гол и го погребват с костюм!
Цял един живот...за един костюм...другото е суета...
Харесах пастинга и клипчетата!
Поздрави Ikra!:)))
Когато човек идва на този свят, раждайки се, той плаче и стене, а хората край него се радват и се смеят. Направи така, че когато си отиваш от този свят да се смееш и да се радваш - а само тези, които остават да плачат и тъгуват по теб...
Бъди добър, нека да бъдеш запомнен със своята доброта и милост, която да им липсва...
esen написа:
Истина е и това, че "мъдростта е тъга", а щастието е настройка да си доволен от това, което имаш, което получаваш и можеш да дадеш. Всичко друго е суета, която също е двигател и вероятно е необходима. Дали сме тук, за да сме щастливи или да опитаме да направим тази настройка? Животът ни преподава своите уроци и дори ги повтаря ако не сме усвоили необходимите ни знания, от което често ни боли. Но пък и болката е за това...
Май много разсъждавах...
Благодаря за хубавата притча! Поздрави!
Май много разсъждавах...
Благодаря за хубавата притча! Поздрави!
Аз ви благодаря за положителния коментар :)
gabar4eto написа:
Kakto vinagi uspqvash da nakarash chovek da se zamisli varhu egocentrichnosta si , i da napravish taka da usetim Vsevishniqt po blizko do dushite ni .ALLAH da e dovoeln ot tebe
Дано да има полза от мъдростите. Те са храна, но за душата. А ако една храна не бъде консумирана, колкото и да стои в хладилника, то няма полза от нея - така няма да премахне глада. Просто идва време, когато тя се разваля и се изхвърля...
ckarlet написа:
Поздрави и от мен за постинга, Iikra! Човек не трябва да се самозабравя и трябва да се опита да оценява и дребните неща в живота си... Всичко останало е суета.
Свидетели сме на много самозабравили се хора...
Приятен ден! :)
inel379 написа:
Щастието има цена, посилна за всеки човек,
защото той я носи в себе си!:)
Поздрав!
защото той я носи в себе си!:)
Поздрав!
Да зарадваш човек - нещо безценно! Да усмихнеш разплакано дете - нещо безценно! Да нахраниш гладен човек - нещо безценно! Да подадеш ръка на изпаднал в беда - нещо безценно!...
Спокоен ден :)
Но си пускам и ТОТО.
цитирайstarbuck69 написа:
Мисля,че Щастието няма цена. "Цена" има продадената душа...
Поздрави!
Поздрави!
Нашият свят е светът на свободната търговия.Други цености няма
Търсене