Постинг
01.12.2012 16:43 -
Цената На Щастието
Автор: ikra
Категория: Други
Прочетен: 9469 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 01.12.2012 16:51
Прочетен: 9469 Коментари: 18 Гласове:
39
Последна промяна: 01.12.2012 16:51
Живял един бедняк, който непрекъснато бил недоволен от съдбата си. Вярвал, че ако стане богат, ще бъде и много по-щастлив.
Колко често определяме живота си като празен и го наричаме със жлъчни и мрачни имена, когато душата ни се озове в пустиня и сърцето е опиянено от себе си!...
Но ето, че един ден, нещастният човек срещнал краля, който ходел предрешен по улицата, за да види как живеят поданиците му. Беднякът споделил с него представата си за щастие и мечтата си поне един ден в живота си да бъде богат и влиятелен. Царят се замислил и му предложил да отиде в двореца и да управлява вместо него - колкото дни пожелае. Речено-сторено. Посрещнали бедняка в двореца, облекли го в сърма и коприна, поставили на главата му корона от скъпоценни камъни... Всички се прекланяли пред волята му и изпълнявали всяко негово желание. Хранел се с изящни ястия на богата трапеза, вкусвал екзотични плодове и несравними по аромат напитки. Всички придворни го ласкаели. Денят преминал в забавления и пищни веселия. - Ето, това е щастието! – мислел си мнимият цар. – Така бих живял щастливо цял живот! Настъпила нощта. Придворните приготвили ароматна вана изпълнена с благоухания и кристална вода. След това го облекли в ефирни одежди и го съпроводили до покоите му. Леглото било широко и меко, завивките от пух, балдахинът от китайска коприна. Въздъхнал щастливо беднякът и погалил с ръка атлазените чаршафи. И точно в момента, когато полегнал замаян от щастие върху възглавницата - що да види? На стената над главата му висял меч, завързан на тънък косъм...
Каква е стойността на величието? Властта прави ли ви щастливи? Каква е цената на отговорността, здраво преплетена в стегнатия вътък на властта? Често външният израз на въжделенията ни към това, което разбираме като щастие ни пречат да вникнем в неговата същност. Ако трудности не срещахме, всички щяхме да царувамe от щедрост нищета да става, от смелост гибел да настава...
Любимият ни Пророк Мухаммед е казал: "Ако на хората се даваше толкова, колкото призовават, някои хора щяха да твърдят, че имуществото и кръвта на други са техни. Но доказателството е за претендиращия, а клетвата се възлага на отричащия."
Наистина, каквото и да притежава човек, винаги му се струва малко. Колкото и да е щастлив, винаги копнее за още по-голямо щастие, без дори да знае как изглежда то... Колко е голямо, каква е неговата същност? Това, което имаме, никога не ни задоволява!...
-------------------------------------------- А вие готови ли сте за нещо истинско, в което няма никакво съмнение, че ще ви сполети - смъртта, която приближава към нас с всеки изминал ден или предпочитате да забравите за нея, преследвайки измамното великолепие на властта? Не забравяйте, че изменчивостта и преходността на щастието е надвисналата опасност над видимото благополучие!...
1.
starbuck69 -
:)
01.12.2012 17:37
01.12.2012 17:37
Мисля,че Щастието няма цена. "Цена" има продадената душа...
Поздрави!
цитирайПоздрави!
2.
ikra -
За да се докопат до така сладката сила и власт, която ги прави "недосегаеми"...
01.12.2012 17:45
01.12.2012 17:45
доста хора продават не само душата си, а дори и близките си...
цитираймъдрите ти притчи... ако хората се всушваха повече
в думите на Господ... щяха да живеят в мир със себе си
и останалите... клипът ми хареса, много...
топъл поздрав за теб...
цитирайв думите на Господ... щяха да живеят в мир със себе си
и останалите... клипът ми хареса, много...
топъл поздрав за теб...
mariniki написа:
мъдрите ти притчи... ако хората се всушваха повече
в думите на Господ... щяха да живеят в мир със себе си
и останалите... клипът ми хареса, много...
топъл поздрав за теб...
в думите на Господ... щяха да живеят в мир със себе си
и останалите... клипът ми хареса, много...
топъл поздрав за теб...
"Наистина, каквото и да притежава човек, винаги му се струва малко."
Тази мисъл ми напомня добре известната притча колко тежи един човешки череп. Сложили го на едното блюдо на кантара с кухите орбити към другото и започнали да слагат жълтици. Станала цяла камара, преливали и падали на земята тежките златни монети, но блюдото с черепа все оставало в ниското. Там присъствал и един мъдрец, който казал да метнат върху черепа парцал, да не "вижда" с какво го теглят. Две-три жълтици били достатъчни човките на двете тепсийки да се изравнят. Друго не зная и не искам да зная за алчността човешка. Но ще разкажа един истински случай. В село Дядово, Новозагорско, имаше българо-холандска експедиция, която проучваше една праисторическа селищна могила. Копаеха ученици и студенти. Имаше и работници от селото. Един холандски студент, Томас Спитцерс, понаучи български и продължи да посещава България дори след като завърши историческа антропология в Амстердам. Дружелюбен по характер, той имаше много познати из страната, но аз му бях нещо като изповедник. След гостуването у възрастна дама , живееща някъде около големите "Петте кюшета" в София, годината беше 1990-та или 1991-ва, сподели, че тя му казала: "Ще се храним с хляб и чубрица, но ще издържим!" Споменатите години бяха гладни години. И може би алчността човешка се тушира именно по време на социални и природни бедствия. Без да съм съвсем сигурен...
цитирайТази мисъл ми напомня добре известната притча колко тежи един човешки череп. Сложили го на едното блюдо на кантара с кухите орбити към другото и започнали да слагат жълтици. Станала цяла камара, преливали и падали на земята тежките златни монети, но блюдото с черепа все оставало в ниското. Там присъствал и един мъдрец, който казал да метнат върху черепа парцал, да не "вижда" с какво го теглят. Две-три жълтици били достатъчни човките на двете тепсийки да се изравнят. Друго не зная и не искам да зная за алчността човешка. Но ще разкажа един истински случай. В село Дядово, Новозагорско, имаше българо-холандска експедиция, която проучваше една праисторическа селищна могила. Копаеха ученици и студенти. Имаше и работници от селото. Един холандски студент, Томас Спитцерс, понаучи български и продължи да посещава България дори след като завърши историческа антропология в Амстердам. Дружелюбен по характер, той имаше много познати из страната, но аз му бях нещо като изповедник. След гостуването у възрастна дама , живееща някъде около големите "Петте кюшета" в София, годината беше 1990-та или 1991-ва, сподели, че тя му казала: "Ще се храним с хляб и чубрица, но ще издържим!" Споменатите години бяха гладни години. И може би алчността човешка се тушира именно по време на социални и природни бедствия. Без да съм съвсем сигурен...
Уморих се!
В съкратен вариант:Човек се ражда гол и го погребват с костюм!
Цял един живот...за един костюм...другото е суета...
Харесах пастинга и клипчетата!
Поздрави Ikra!:)))
цитирайВ съкратен вариант:Човек се ражда гол и го погребват с костюм!
Цял един живот...за един костюм...другото е суета...
Харесах пастинга и клипчетата!
Поздрави Ikra!:)))
Истина е и това, че "мъдростта е тъга", а щастието е настройка да си доволен от това, което имаш, което получаваш и можеш да дадеш. Всичко друго е суета, която също е двигател и вероятно е необходима. Дали сме тук, за да сме щастливи или да опитаме да направим тази настройка? Животът ни преподава своите уроци и дори ги повтаря ако не сме усвоили необходимите ни знания, от което често ни боли. Но пък и болката е за това...
Май много разсъждавах...
Благодаря за хубавата притча! Поздрави!
цитирайМай много разсъждавах...
Благодаря за хубавата притча! Поздрави!
Kakto vinagi uspqvash da nakarash chovek da se zamisli varhu egocentrichnosta si , i da napravish taka da usetim Vsevishniqt po blizko do dushite ni .ALLAH da e dovoeln ot tebe
цитирайПоздрави и от мен за постинга, Iikra! Човек не трябва да се самозабравя и трябва да се опита да оценява и дребните неща в живота си... Всичко останало е суета.
цитирайЩастието има цена, посилна за всеки човек,
защото той я носи в себе си!:)
Поздрав!
цитирайзащото той я носи в себе си!:)
Поздрав!
pvdaskalov написа:
"Наистина, каквото и да притежава човек, винаги му се струва малко."
Тази мисъл ми напомня добре известната притча колко тежи един човешки череп. Сложили го на едното блюдо на кантара с кухите орбити към другото и започнали да слагат жълтици. Станала цяла камара, преливали и падали на земята тежките златни монети, но блюдото с черепа все оставало в ниското. Там присъствал и един мъдрец, който казал да метнат върху черепа парцал, да не "вижда" с какво го теглят. Две-три жълтици били достатъчни човките на двете тепсийки да се изравнят. Друго не зная и не искам да зная за алчността човешка. Но ще разкажа един истински случай. В село Дядово, Новозагорско, имаше българо-холандска експедиция, която проучваше една праисторическа селищна могила. Копаеха ученици и студенти. Имаше и работници от селото. Един холандски студент, Томас Спитцерс, понаучи български и продължи да посещава България дори след като завърши историческа антропология в Амстердам. Дружелюбен по характер, той имаше много познати из страната, но аз му бях нещо като изповедник. След гостуването у възрастна дама , живееща някъде около големите "Петте кюшета" в София, годината беше 1990-та или 1991-ва, сподели, че тя му казала: "Ще се храним с хляб и чубрица, но ще издържим!" Споменатите години бяха гладни години. И може би алчността човешка се тушира именно по време на социални и природни бедствия. Без да съм съвсем сигурен...
Тази мисъл ми напомня добре известната притча колко тежи един човешки череп. Сложили го на едното блюдо на кантара с кухите орбити към другото и започнали да слагат жълтици. Станала цяла камара, преливали и падали на земята тежките златни монети, но блюдото с черепа все оставало в ниското. Там присъствал и един мъдрец, който казал да метнат върху черепа парцал, да не "вижда" с какво го теглят. Две-три жълтици били достатъчни човките на двете тепсийки да се изравнят. Друго не зная и не искам да зная за алчността човешка. Но ще разкажа един истински случай. В село Дядово, Новозагорско, имаше българо-холандска експедиция, която проучваше една праисторическа селищна могила. Копаеха ученици и студенти. Имаше и работници от селото. Един холандски студент, Томас Спитцерс, понаучи български и продължи да посещава България дори след като завърши историческа антропология в Амстердам. Дружелюбен по характер, той имаше много познати из страната, но аз му бях нещо като изповедник. След гостуването у възрастна дама , живееща някъде около големите "Петте кюшета" в София, годината беше 1990-та или 1991-ва, сподели, че тя му казала: "Ще се храним с хляб и чубрица, но ще издържим!" Споменатите години бяха гладни години. И може би алчността човешка се тушира именно по време на социални и природни бедствия. Без да съм съвсем сигурен...
neprosvet написа:
Уморих се!
В съкратен вариант:Човек се ражда гол и го погребват с костюм!
Цял един живот...за един костюм...другото е суета...
Харесах пастинга и клипчетата!
Поздрави Ikra!:)))
В съкратен вариант:Човек се ражда гол и го погребват с костюм!
Цял един живот...за един костюм...другото е суета...
Харесах пастинга и клипчетата!
Поздрави Ikra!:)))
Когато човек идва на този свят, раждайки се, той плаче и стене, а хората край него се радват и се смеят. Направи така, че когато си отиваш от този свят да се смееш и да се радваш - а само тези, които остават да плачат и тъгуват по теб...
Бъди добър, нека да бъдеш запомнен със своята доброта и милост, която да им липсва...
esen написа:
Истина е и това, че "мъдростта е тъга", а щастието е настройка да си доволен от това, което имаш, което получаваш и можеш да дадеш. Всичко друго е суета, която също е двигател и вероятно е необходима. Дали сме тук, за да сме щастливи или да опитаме да направим тази настройка? Животът ни преподава своите уроци и дори ги повтаря ако не сме усвоили необходимите ни знания, от което често ни боли. Но пък и болката е за това...
Май много разсъждавах...
Благодаря за хубавата притча! Поздрави!
Май много разсъждавах...
Благодаря за хубавата притча! Поздрави!
Аз ви благодаря за положителния коментар :)
gabar4eto написа:
Kakto vinagi uspqvash da nakarash chovek da se zamisli varhu egocentrichnosta si , i da napravish taka da usetim Vsevishniqt po blizko do dushite ni .ALLAH da e dovoeln ot tebe
Дано да има полза от мъдростите. Те са храна, но за душата. А ако една храна не бъде консумирана, колкото и да стои в хладилника, то няма полза от нея - така няма да премахне глада. Просто идва време, когато тя се разваля и се изхвърля...
ckarlet написа:
Поздрави и от мен за постинга, Iikra! Човек не трябва да се самозабравя и трябва да се опита да оценява и дребните неща в живота си... Всичко останало е суета.
Свидетели сме на много самозабравили се хора...
Приятен ден! :)
inel379 написа:
Щастието има цена, посилна за всеки човек,
защото той я носи в себе си!:)
Поздрав!
защото той я носи в себе си!:)
Поздрав!
Да зарадваш човек - нещо безценно! Да усмихнеш разплакано дете - нещо безценно! Да нахраниш гладен човек - нещо безценно! Да подадеш ръка на изпаднал в беда - нещо безценно!...
Спокоен ден :)
Но си пускам и ТОТО.
цитирайstarbuck69 написа:
Мисля,че Щастието няма цена. "Цена" има продадената душа...
Поздрави!
Поздрави!
Нашият свят е светът на свободната търговия.Други цености няма
Търсене