Постинг
22.01.2013 15:39 -
С пожелание за успех!...
Болката не винаги е отрицателна сила и не е нещо, което винаги трябва да мразите. Понякога човек печели, когато изпитва трудност и болка.
Спомнете си как понякога, когато сте чувствали силна болка, вие искрено сте се молили и сте споменавали Всевишния. Когато учи студентът, често изпитва силна мъка от тежкото бреме, може би понякога бремето на еднообразието, обаче накрая напуска този етап от живота си като учен. Той се е чувствал претоварен със страдание в началото, но сияе накрая.
Мъките и страданията на страстта, бедността и презрението от другите, рухването и гнева пред несправедливостите – всички те карат поета да напише плавни и пленителни стихове. Това е защото самият той чувства болка в сърцето си, в нервите си в кръвта си, в резултат на което е способен да вдъхне същите емоции в сърцето на другите. Колко много болезнени преживявания претърпява писателя, преживявания, които вдъхновяват блестящи произведения, на които идните поколения продължават да се радват и да се учат от тях...
Студентът, който живее удобен и спокоен живот и който не е огорчаван от трудности, или който никога не е сполетяван от беда, ще бъде непродуктивен, мързелив и бездеен човек...
Несъмнено поетът, който не познава страдание и който никога не е вкусвал горчивината на разочарованието, постоянно ще пише ред по ред евтини думи – пълна скука. Това е така, защото тези думи се изливат от неговия език, а не под влиянието на вътрешните чувства или емоции, и въпреки че той може да разбере какво е написал, неговото сърце и тяло не са изживели случката...
В историята на света съществуват примери с онези, които са произвели великите си творби, поради болката или страданието, които са изпитвали.
Ел-Мутанаби, когато бил сполетян от жестока треска, написал някои от най-добрите си поезии. Ен-Набиха, който бил заплашен със смърт от Ен-Нуман ибн Мунзир, дал своя принос за класическата поезия с встъпителния куплет: „Наистина, ти си слънцето, докато другите крале са звездите.
Когато слънцето изгрее, на небето не се вижда нито една звезда.”
Има много такива примери за хора, които са преуспели и са се превърнали в легенди, поради страданието, което са претърпели. Затова, не ставайте прекалено загрижени, мислейки само за болката, и не се бойте от страданието. Възможно е чрез болката и страданието вие да станете много по-силни. И още повече, за вас да е по-истинско и по-благородно да живеете с пламенно и страстно сърце, което е било огорчавано, отколкото да живеете безразсъдно съществуване на студеното сърце и на късогледите виждания...
Чел съм доста книги с поезия, обаче повечето са безстрастни, без живот и душа. Това е, защото техните автори никога не са изпитвали трудности, и защото те са били композирани сред обкръжение от комфорт. Затова творбите на такива автори са студени, като буци лед...
Чел съм и много книги с проповеди, които не карат да помръдне и косъм от тялото на читателя и които нямат въздействие дори с тежестта на прашинка. Защото авторът не пише с чувство и емоционалност, с болка и страдание... Ако искате да въздействате и да влияете на другите, независимо дали това ще е с вашата реч или с поезията ви, или даже с вашите действия, вие трябва първо да почувствате страстта и мотивацията вътре във вас. Трябва вие самите да бъдете развълнувани от смисъла на това, което се опитвате да предадете. Чак тогава ще осъзнаете, че притежавате силата да предадете своите мисли и убеждения на другите.
Успех!
Спомнете си как понякога, когато сте чувствали силна болка, вие искрено сте се молили и сте споменавали Всевишния. Когато учи студентът, често изпитва силна мъка от тежкото бреме, може би понякога бремето на еднообразието, обаче накрая напуска този етап от живота си като учен. Той се е чувствал претоварен със страдание в началото, но сияе накрая.
Мъките и страданията на страстта, бедността и презрението от другите, рухването и гнева пред несправедливостите – всички те карат поета да напише плавни и пленителни стихове. Това е защото самият той чувства болка в сърцето си, в нервите си в кръвта си, в резултат на което е способен да вдъхне същите емоции в сърцето на другите. Колко много болезнени преживявания претърпява писателя, преживявания, които вдъхновяват блестящи произведения, на които идните поколения продължават да се радват и да се учат от тях...
Студентът, който живее удобен и спокоен живот и който не е огорчаван от трудности, или който никога не е сполетяван от беда, ще бъде непродуктивен, мързелив и бездеен човек...
Несъмнено поетът, който не познава страдание и който никога не е вкусвал горчивината на разочарованието, постоянно ще пише ред по ред евтини думи – пълна скука. Това е така, защото тези думи се изливат от неговия език, а не под влиянието на вътрешните чувства или емоции, и въпреки че той може да разбере какво е написал, неговото сърце и тяло не са изживели случката...
В историята на света съществуват примери с онези, които са произвели великите си творби, поради болката или страданието, които са изпитвали.
Ел-Мутанаби, когато бил сполетян от жестока треска, написал някои от най-добрите си поезии. Ен-Набиха, който бил заплашен със смърт от Ен-Нуман ибн Мунзир, дал своя принос за класическата поезия с встъпителния куплет: „Наистина, ти си слънцето, докато другите крале са звездите.
Когато слънцето изгрее, на небето не се вижда нито една звезда.”
Има много такива примери за хора, които са преуспели и са се превърнали в легенди, поради страданието, което са претърпели. Затова, не ставайте прекалено загрижени, мислейки само за болката, и не се бойте от страданието. Възможно е чрез болката и страданието вие да станете много по-силни. И още повече, за вас да е по-истинско и по-благородно да живеете с пламенно и страстно сърце, което е било огорчавано, отколкото да живеете безразсъдно съществуване на студеното сърце и на късогледите виждания...
Чел съм доста книги с поезия, обаче повечето са безстрастни, без живот и душа. Това е, защото техните автори никога не са изпитвали трудности, и защото те са били композирани сред обкръжение от комфорт. Затова творбите на такива автори са студени, като буци лед...
Чел съм и много книги с проповеди, които не карат да помръдне и косъм от тялото на читателя и които нямат въздействие дори с тежестта на прашинка. Защото авторът не пише с чувство и емоционалност, с болка и страдание... Ако искате да въздействате и да влияете на другите, независимо дали това ще е с вашата реч или с поезията ви, или даже с вашите действия, вие трябва първо да почувствате страстта и мотивацията вътре във вас. Трябва вие самите да бъдете развълнувани от смисъла на това, което се опитвате да предадете. Чак тогава ще осъзнаете, че притежавате силата да предадете своите мисли и убеждения на другите.
Успех!
Следващ постинг
Предишен постинг
Истинският творец непременно е душевед, поради което разпознава болката и у ближния...
цитирай
2.
ikra -
Който не е изпитал трудност и болка, няма как да оцени радостта от леснината и спокойствието...
22.01.2013 17:17
22.01.2013 17:17
eliona написа:
Животът се състои от радости и болка.
Радостта, това е болка, която вече я няма.
Радостта, това е болка, която вече я няма.
Спокойна вечер :)
3.
ikra -
Да, истинските писатели изливат душата си, а не са писарушки, търсещи просто реализация...
22.01.2013 17:21
22.01.2013 17:21
pvdaskalov написа:
Истинският творец непременно е душевед, поради което разпознава болката и у ближния...
Спокойствие и повече вдъхновение :)
страданието и болката съхраняват човещината...
усещането за милосърдие и доброта ни дава и криле за духовното...
благодаря ти, за мъдрите думи... за светлото послание,
от сърце..
цитирайусещането за милосърдие и доброта ни дава и криле за духовното...
благодаря ти, за мъдрите думи... за светлото послание,
от сърце..
Много рядко. В повечето случаи озлобяват и маргинализират човека.
Зависи от качеството и количеството на болката...
цитирайЗависи от качеството и количеството на болката...
Може и да е вярно, но не във всяка житейска ситуация. Само два примера:
1. Тежко болен. Светът му е крив. Страда, но вместо да бъде благодарен на тази, която го гледа, той е недоволен и я навиква непрекъснато. Излиза, че при страдание и болка човещината изчезва. Конкретен пример. В един голям луксозен апартамент в Бенгази живеехме три семейства. Най-младата от съпругите беше медицинска сестра. Дойде си един ден от работа и я виждаме със зачервена буза и сълзи в очите. "Мими, какво е станало с теб?" Тя не издържа и захлипа... Когато все пак се успокои, обясни: "Поставям инжекция на възрастен мъж, а той се извъртя и ми шибна шамар. Заболяло го било..." А може и кръв от пръста да му е взела; наистина боли...
2. Мастит български писател, вместо да си гледа измислените герои, прописа и "научни" трудове. На едно място си позволи следната оценка: "... археологическата и историческата наука у нас не може да се персонифицират нито с Овчаров, нито с Джингов, Вълев или Станилов и с техните недомислия, грехове и грешки.” Знаете ли, оскърблението е по-силно от физическата болка. Интересно каква човещина може да се очаква от нас след думите, изречени по наш адрес. Трябваше ли сестра Мими като добра християнка да си даде и другата буза за шамар? Или ние да подвием опашка, след като знаем истинските грехове на опонента, който ни овековечи с тази нелепа оценка?
Нима страданията и болката на децата с подутите коремчета в Африка (и не само там) съхраняват човещината? Или зверските ритници по падналия "атентатор" там на сцената показват човещина? Толкова от мен. Зная само едно, че да изкажеш общовалидна сентенция е мнооого трудно. П. В.
П.С. Припомнете си и приказката за дърваря и мечката. Ако някой не я помни, ще я разкажа допълнително...
цитирай1. Тежко болен. Светът му е крив. Страда, но вместо да бъде благодарен на тази, която го гледа, той е недоволен и я навиква непрекъснато. Излиза, че при страдание и болка човещината изчезва. Конкретен пример. В един голям луксозен апартамент в Бенгази живеехме три семейства. Най-младата от съпругите беше медицинска сестра. Дойде си един ден от работа и я виждаме със зачервена буза и сълзи в очите. "Мими, какво е станало с теб?" Тя не издържа и захлипа... Когато все пак се успокои, обясни: "Поставям инжекция на възрастен мъж, а той се извъртя и ми шибна шамар. Заболяло го било..." А може и кръв от пръста да му е взела; наистина боли...
2. Мастит български писател, вместо да си гледа измислените герои, прописа и "научни" трудове. На едно място си позволи следната оценка: "... археологическата и историческата наука у нас не може да се персонифицират нито с Овчаров, нито с Джингов, Вълев или Станилов и с техните недомислия, грехове и грешки.” Знаете ли, оскърблението е по-силно от физическата болка. Интересно каква човещина може да се очаква от нас след думите, изречени по наш адрес. Трябваше ли сестра Мими като добра християнка да си даде и другата буза за шамар? Или ние да подвием опашка, след като знаем истинските грехове на опонента, който ни овековечи с тази нелепа оценка?
Нима страданията и болката на децата с подутите коремчета в Африка (и не само там) съхраняват човещината? Или зверските ритници по падналия "атентатор" там на сцената показват човещина? Толкова от мен. Зная само едно, че да изкажеш общовалидна сентенция е мнооого трудно. П. В.
П.С. Припомнете си и приказката за дърваря и мечката. Ако някой не я помни, ще я разкажа допълнително...
"Ако искате да въздействате и да влияете на другите............. вие трябва първо да почувствате страстта и мотивацията вътре във вас ...."
Не мисля така.
ник`ви страсти, ник`ви страдания - само чист разум и сила!
и нека силата да бъде на страната на Истината!
цитирайНе мисля така.
ник`ви страсти, ник`ви страдания - само чист разум и сила!
и нека силата да бъде на страната на Истината!
"Никакви страсти, никакви страдания - само чист разум и сила!"
Ама Вие пожелавате каква трябва да бъде науката, мила!
Обаче не сте съвсем права. Възприемам като по-близък до реалния живот следния текст у Икра: "Болката не винаги е отрицателна сила и не е нещо, което винаги трябва да мразите. Понякога човек печели, когато изпитва трудност и болка." Моето мнение е, че много често значими научни открития са направени именно поради трудността на проблема или болката от това, че някои "светила" не те признават и дори ти пречат... Едва след време се разбира кой е крив, кой е прав.... И тук може да се отвори цяла торба с примери, но по-добре да ги обсъждаме другаде. Постингът е твърде поетичен, за да го товарим с частните случаи. Благодарим за търпението, Икра!
цитирайАма Вие пожелавате каква трябва да бъде науката, мила!
Обаче не сте съвсем права. Възприемам като по-близък до реалния живот следния текст у Икра: "Болката не винаги е отрицателна сила и не е нещо, което винаги трябва да мразите. Понякога човек печели, когато изпитва трудност и болка." Моето мнение е, че много често значими научни открития са направени именно поради трудността на проблема или болката от това, че някои "светила" не те признават и дори ти пречат... Едва след време се разбира кой е крив, кой е прав.... И тук може да се отвори цяла торба с примери, но по-добре да ги обсъждаме другаде. Постингът е твърде поетичен, за да го товарим с частните случаи. Благодарим за търпението, Икра!
Тя е ориентир за бъдещето.
Предизвиква промени.
В идеи, мисли, действия.
Социализира ни.
Буди човечността с по-голяма сила.
Отваря очите за доброто, радостта, смисъла.
Поздрав!
цитирайПредизвиква промени.
В идеи, мисли, действия.
Социализира ни.
Буди човечността с по-голяма сила.
Отваря очите за доброто, радостта, смисъла.
Поздрав!
eliona написа:
Животът се състои от радости и болка.
Радостта, това е болка, която вече я няма.
Радостта, това е болка, която вече я няма.
11.
ikra -
Ако не можеш да съчувстваш... навярно си бездушен... как тогава искаш да достигнеш душите :)
29.01.2013 21:08
29.01.2013 21:08
pvdaskalov написа:
Истинският творец непременно е душевед, поради което разпознава болката и у ближния...
inel379 написа:
Тя е ориентир за бъдещето.
Предизвиква промени.
В идеи, мисли, действия.
Социализира ни.
Буди човечността с по-голяма сила.
Отваря очите за доброто, радостта, смисъла.
Поздрав!
Предизвиква промени.
В идеи, мисли, действия.
Социализира ни.
Буди човечността с по-голяма сила.
Отваря очите за доброто, радостта, смисъла.
Поздрав!
Спокойна вечер!
Търсене